Българска · поезия · философски

Александър Иванов – Дотук

тая нощ
аз съм празен отново

не пиша
не пия
не пуша

аз и моята стара машина
седим и чакаме
нещо да раздвижи мрака

но думите ги няма

“може би съм дотук” – казвам си
и докато света бавно потъва в нищото
аз заспивам с глава върху
масата
сънувайки 1 същество
с дребно уродливо тяло и
епилепсия
което се мотае наоколо
пере ми чорапите намира
бутилки
грижи се за мен
в някои други дни или нощи
по-добри или по-лоши от
тези
сега

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s