В тази пухкава нощ зад завеската тънка
спиш дълбоко ти, моя любима,
и наум не ти иде за туй, че отвънка,
неподвижен сред бялата зима,
един смешен човек,
един нежен човек
е заспал в нощта
като снежен човек.
Но тоз снежен човек има сила могъща
и със някаква тиха магия
той отхлупва внимателно вашата къща
като бяла картонна кутия,
този смешен човек,
този нежен човек,
неподвижен в нощта
като снежен човек.
И през твоите клетки прониква безкрая
и ти в чисти сияния плуваш,
и звездите се вливат във твоята стая,
и ти мислиш, че само сънуваш
този смешен човек,
този нежен човек,
побелял в нощта
като снежен човек.