Чужда · меланхолични · поезия

Пол Верлен – Тишина

Над мойте земни дни
Огромен сън се свежда.
– О, жажда, угасни!
Заспи и ти, надежда!

За всичко ослепях!…
Слепец, без свяст да срещна
Добро и зло, и грях …
– О, повест безутешна!

И – люлка съм сега,
Люляна в пропаст лихо
От тайнствена ръка…
– О, тихо, тихо, тихо! …

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s