Българска · поезия · философски

Александър Иванов – Параноя

независимо от всичко
аз се страхувам сега
всеки ден всяка година всъщност
все повече и
повече:

страхувам се от миналото
страхувам се от бъдещето
страхувам се от амбициите
страхувам се от смеха
страхувам се от тишината
страхувам се от себе си
страхувам се от останалите
страхувам се от въображението си
страхувам се от неродените ни деца
страхувам се от дългите криви сенки нощем
страхувам се от слънцето
страхувам се от дългия живот
страхувам се от краткия живот
страхувам се от лудостта
страхувам се от всички тия ножове в кухнята
страхувам се от всички ръбове
на всички високи тераси
страхувам се от бездънието на бутилките
страхувам се от плача й насън
страхувам се от проклятието на
това умиращо цвете
което все забравях да поливам
страхувам се от любовта
страхувам се от успеха
страхувам се от писането си
страхувам се от двуличието на думите
страхувам се от безсилието на
старостта

страхувам се от болните си помисли

страхувам се от това че се страхувам

страхувам се от онзи последен ден или
нощ
когато всичко ще реши
да използва своя-еднопосочен-билет-за-
никъде…