Българска · поезия · философски

Валентина Спиридонова – Зимна история

Там нейде из знойния север
скрила се в нощния мрак
девойка невероятно красива
върви към заледения бряг.

Малки стъпки в снега тя оставя
бърза, не поглежда назад
там минало страшно я дебне,
а пред нея безкрайния свят.

Тя върви, но брега е далече
студът е тялото сковал,
но в душата гори като в печка,
с надежда подклаждана жар.

Всяка стъпка я води към края,
всяка стъпка убива живот,
всеки лъч светлина и надежда
с всяка стъпка изчезват без зов.

Там нейде из знойния север
с изгрева се разнесе мълва,
че девойка невероятно красива
замръзнала снощи в снега.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s