проза

Станислав Стратиев – Вавилонска хроника

Паскал седи на Вавилонската кула и оглежда баирите.
Пътят се вие като змия, на места потъва в цъфналите сливи, но Паскал отгоре вижда всичко, даже и пчелите, които се въртят около цветовете.
Пиле не може да прехвръкне, без Паскал да го забележи.
Кулата е от дялани мертеци и плетени пръти, стърчи в края на селцето и по принцип е да се наблюдава за пожари по къра.
Паскал това и прави – наблюдава.
Сряда е – неговият ден за наблюдение.
Той вдига инфрачервения бинокъл, долепя го до очите си и премества наблюдението върху ечемиците.
Онези от „Енергото“ станаха коварни и човек не знае откъде може да му дойде.
Отдавна вече не идват като хората, в уречния ден и час, за да отчетат електромерите в селцето.
Пристигат или в някаква каруца, заровени в сеното, като партизани, или пък маскирани като пътуваща книжарница, спират в центъра и хукват да проверяват електромерите.
Веднъж нахлуха и откъм ечемиците, преоблечени като ловджии.
Досега само дето не са се сторили на мрени риби и да дойдат по реката.
Откъм ечемиците е чисто.
Паскал сваля бинокъла и въздъхва.
Не е живот това, държавата да ти връхлита маскирана и през седмица да ти вкарва трроянски кон на площада.
Обаче и селцето не е вчерашно, разкрива тези от „Енергото“ от пет километра, развило е специално обоняние и ги подушва, на каквото и да са се направили.
Види ли дежурният на кулата да наближава автобус-флуорограф-рентген с червен кръст отстрани, подава сигнала, всички моментално разкачват „байпасите“ и започват да копаят градините с най-невинен вид.
Напразно тичат инкасаторите в бели престилки – навсякъде всичко е наред, проводниците си минават през електромерите, както е по закон, всичко е образцово, само дето отново селцето не е похарчило никакво електричество.
Според показанията на електромерите в селцето на Паскал електричеството още не е открито.
Никой не го ползва, според уредите, броячите отчитат отчайващи нули.
„Енергото“ си тръгва омърлушено, а селцето отново закача „байпасите“ – жици, които заобикалят електромера и доставят електричество в къщите, без нищо да се отчита на циферблата.
Селцето отново е победило, но не трябва да се отпуска, всеки момент може да бъде спипано.
Затова седи Паскал на кулата с инфрачервения бинокъл и наблюдава.
Зоркото му око забелязва подозрителни делтаплани, които описват широки кръгове и се приближават към селцето.
Онези са решили да атакуват по въздуха.
Паскал издига бързо трибагреника, в селцето забиват камбани, „байпасите“ се разкачват, градините се изпълват с народ, който копае.
Неканените гости могат да заповядат.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s