Българска · поезия · философски

Валери Петров – За спящата царкиня

Всекиму известна
приказка е е тая,
само че в живота
често друг е края.

Спящата царкиня
сладък сън сънува
и в съня си вижда:
принцът я целува.

Времето минава.
Принцът й къде е?
Спящата царкиня
почва да старее.

Ей го принца, иде,
гледа, отминава –
кой ще ти целува
бабичка такава!

Седемте джуджета
вадят кърпи, плачат
Нажален, подсмърча
даже разказвачът …

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s