Българска · всемир · поезия

Валери Петров – Сред снега

На завета горски
в безшумния кът
две релси скиорски
пред мене блестят.

Кой тука е минал?
Какъв ли е бил?
Не ще да е имал
кой знай какъв стил!

Така си гадая
за оня пред мен,
но ето, накрая
стоя изумен:

в снега, до завоя –
позната лула!
Излиза, че моя
следата била.

И сам в тишината,
сред буков клонак,
аз смуквам лулата
с дъх мокър на сняг

и някаква нота
в мен звънва тогаз:
каква ли в живота
следа имам аз?

Дали е сребриста
във слюден безкрай
и чиста ли писта
за други чертай?

Ех, криввал съм малка
край някой овраг,
по стръмното жалко
съм слизал в зигзаг,

но даже зигзага
е доста умел
и – взреш ли се – бяга
към същата цел,

и нека нататък
така да е пак
в остатъка кратък
от дългия бяг,

във който с години
вървя все натам …
Не, нямах причини
да чувствувам срам.

И седнал под бука
на влажния мъх,
аз смуквах мундщука
с приятния дъх

на сняг и на нещо,
с което за ден
по някаква грешка
съм бил разделен,

и скрито било е
под гниещ листак,
и ей го, пак мое,
намерено пак!

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s