Българска · меланхолични · мои любими · поезия

Тильо Тилев – Самота ІІІ

Странен свят – страх и устни.

Животът-
хербарийно зелено.

И само ангелите сини
зоват
с тръби от злато …

Но е рано …
Рано?
Рано е! …
Все още – недостатъчно сам,
недостатъчно ничий,
недостатъчно никой,
в този
свят.

2 коментара към “Тильо Тилев – Самота ІІІ

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s