През пръстите ни пясъчният часовник на брега
преся отредените зрънца на лятото.
Разделихме се –
с белези в душата, без следи по тялото.
Сега в твоите думи се взирам,
като търсач на злато, надвесен над пълната делва.
Ние сме два облака, заредени с електричество.
И скоро мълнията ще последва…