Българска · меланхолични · поезия

Стефан Кръстев – Гола

Съблечена и от поза,
и от задръжки,
и от мисли,
от навици съблечена,
съблечена дори от себе си,
единствено загърната
в наметалото
на своите дихания,
настръхнало с искриците
на погледа,
в уханието на природата
загърната
преди да го разтвори
и погълне в него….