Българска · всемир · поезия

Тильо Тилев – Пасторал

Къщи и улисан дим над тях –
в себе си застинал свят …

Но пробужда се градчето
от внезапен грак на врани.
И сякаш с пиктограми –
изрисувана и зрима,
проявява се в небето
думичката
з
и
м
а

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s