Българска · меланхолични · поезия

Тильо Тилев – Отдалечаване ІІ

Секне ли дъхът на твоето очакване
ще се отдръпнеш зад прозореца
студен и гол
Ще светят мъртвите листа
вперили безименни очи
във нищото
А ти ще избудуваш дълги нощи
ще разговаряш сам
за всички ще си никой
докато в теб не разцъфти
една-едничка дума
измолена от нечии очи

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s