Трифон Кунев – Умира побледния ден

Умира побледния ден, мечтателно загледан
в нощта, която иде. Ела
Нощта полека си размахва черните крила
Посипани с брилянти и рубини
Ела да гледаме: ще трепне
с рамене нощта и ще погине
На ясните звезди злочестиви блян
И тихо тя пришепна ми през сънена омая:
„Аз искам да не зная“

И ето: почва листопада от звезди
(А тя заспа и нищо не дочака…)
И ето огнени бразди
изчезват смаяни във мрака
с въздишките на ненадейна скръб
и тръгнала на сън, през сънена омая
Тя шепне ми: „Аз искам да не зная…“