Българска · В.И. · меланхолични · мои любими · поезия

Анна Станоева – Не вино, кръв налейте!

Пролет е, а аз съм есенна,
дори дъждът със мен вали.
Не трябва да се чувствам весела,
защото остарявам пак, нали!?

Кой казва, че в денят рожден,
трябва да изпитвам радост!?
Годините прелитат с мен,
а аз изпълнена съм с жалост.

И не вино, кръв налейте!
Че летата тихо отминават.
Не ярост, усмивка подарете,
че радостите само ми остават.

Кому са нужни отрупани маси,
и лица фалша едва прикриващи!?
Не искам аз днешните поздрави ваши,
а искам обич и радост нестихващи.