Пролет е, а аз съм есенна,
дори дъждът със мен вали.
Не трябва да се чувствам весела,
защото остарявам пак, нали!?
Кой казва, че в денят рожден,
трябва да изпитвам радост!?
Годините прелитат с мен,
а аз изпълнена съм с жалост.
И не вино, кръв налейте!
Че летата тихо отминават.
Не ярост, усмивка подарете,
че радостите само ми остават.
Кому са нужни отрупани маси,
и лица фалша едва прикриващи!?
Не искам аз днешните поздрави ваши,
а искам обич и радост нестихващи.
Open your heart, I'm coming home 
Hey You (R.Waters, Pink Floyd)
Hey you, out there in the cold
Getting lonely, getting old
Can you feel me?
Hey you, standing in the aisles
With itchy feet and fading smiles
Can you feel me?
Hey you, dont help them to bury the light
Don’t give in without a fight.
Hey you, out there on your own
Sitting naked by the phone
Would you touch me?
Hey you, with you ear against the wall
Waiting for someone to call out
Would you touch me?
Hey you, would you help me to carry the stone?
Open your heart, I’m coming home…
…нищо лично, сетих се просто – като видях заглавието на блога 🙂
Здравей! Много е мило да се открия тук, радвам се, че стихът ти е допаднал. Поздрави!