ДУШАТА ЗЪЗНЕ. В своя ъгъл се е свила.
Дъжда като тръстикова завеса ти
разтваряш и се вмъкваш в тъмните врати
на някой спомен. Най-надеждната закрила.
… Над облото кубе политнал кръст лъщи –
кама в гърдата на жена изневерила.
Не стига ли, че губим неусетно сила,
увереност и ум, и своите черти?…
Додето някой порив като вятър свеж
сърцето ти разлисти и се понесеш
с линейка – срещу хоризонта… А душата –
сигнал към светове отвъдни – излети,
за да се върне по-самотна, да пищи,
видяла, че те няма вече на земята.
Open your heart, I'm coming home 