Йовко Ламбрев – Лятото, което не започна

Нощта е астматично опустяла
и само времето
се гъне
прозаично
в безплоден задух,
с темпо вяло –
безпаметно
във своята статичност.

И ту се виждам,
ту се губя
в призрачност –
като в двоична алгебра –
досадно точно.
Сред купесто-тревожна
облачност
и лятото,
което не започна…

Облечен в сивосив човекобран,
почти трагично е,
а ти е смешно.
“Дойдох и си отивам
неразбран,
един загря и то погрешно”.

28.08.2005
Пловдив

Николай Лилиев – Кръгозори надвесени

Кръгозори надвесени

и сплътени тъми.

Ръми,

есен е.

В глухи жалби унесени,

ние бродим сами.

Ръми,

есен е.

Жак Превер – Децата, открили любовта

Децата, открили любовта,
се целуват притихнали
на прага на нощта.
Минувачите, забравили младостта,
ги сочат с жест, осъждащ любовта.
Но децата тук ги няма
те са далеч от света,
оставили в нощта
само трептнещата сянка,
която роди яростта –
ярост с усмивка презряна,
търсеща любовта тъй желана.
Децата тук ги няма,
те са далеч от нощта,
далеч са дори от деня,
в свят на ослепителна красота,
открит с раждането на любовта.

Превод LeeAnn

Ясен Ведрин – Бели мигове

Бели мигове.
Бели прекрасни надежди.
Сякаш всичкото бяло събрано на длан.
Бели пясъци.
Бели изплетени мрежи.
И рибарите бели край своя талян.

Бяло гледаш
във белия лист ненаписан.
Бели чувства са скрити във бяла мечта.
Бях ли в бяло
за теб от съдбата орисан?
Бях ли бял като сол, побеляла в дланта?

Бели мигове.
Даже душата е бяла.
Като бялата рокля на празника бял.
Ще те видя ли някога
в бяло начало?
Като сол, като пясък, като нежен воал…

Вергиния Генова – Не си се давил във очите ми

Не си се давил във очите ми,
не си се вплитал във косите ми
и в гънките на черните ми мисли.
Не си събирал в шепите смехът ми
не си копнял за звънките ми стъпки
не си танцувал с мен над пропастта.
Не си разчупвал делниците с мене
не си събирал къшеите време
с мечтите ми не си мечтал.
Не си събуждал дланите в съня ми,
в пустинята вода не си ми дал,
не си ме търсил, за да те намеря
защо реши, че можеш ме разбра?

Иля Велчев – Не казвай в тишината

Не казвай в тишината,
(тъй рядка вече за двама под небето)
не казвай в тишината –
че ме обичаш,
че ме обичаш.
Задръж във себе си
красивото мълчание,
говориш ли –
ще ти избяга литналото чувство,
и ослепено от любов
сърцата ни
в обратен път не ще намери.
Не казвай в тишината
две свети думи,
(че тези думи много са ги казвали)
но ме обичай,
но ме обичай,
както се обича, когато знаеш,
че утре вече няма да ме има.
Не, не,
не казвай в тишината, не говори,
че ме обичаш