Таня Пенчева – Тази нощ е без име

Тази нощ е без име и извън календара.
Тя се спуска по стълбите
между вчера и утре,
от излишните думи си свива цигара –
да запали звезда и в най-тъмната улица.
Тя върви без посока, не бърза към къщи.
Здраво стиска ключа – да се счупи
този стар неръждаем пропуск
за връщане,
който само децата могат да губят.
Тази нощ се усмихва –
вкъщи пак ще се карат,
че е тръгнала тайно по тайните улици
и че някой си, който не следи календара,
я целувал на стълбите
между вчера и утре.