Българска · всемир · мои любими · поезия · философски

Йовко Ламбрев – Завръщане

Нощта вали
със капки мрак,
отронени
от вихърa на времето –
палачът
на прогизналите ми
от влага спомени.
Нощта вали,
звездите плачат.

На пълнолунна светлина
съзирам сенките
на петилетното си мълчаливо бродене.
Безбройно много са
и хладни са
отломките
на отегчително-жестоките ми роли.

Нощта вали –
поройно и свирепо
със влагата на минали виелици
и прерисува тихо –
с лунен шепот
чудовища,
русалки,
преживелици.

В които моите молитви премълчавах,
опитвайки се
да опазя себе си,
а всъщност драматично пресъздавах
едни и същи
сиво-скучни гръмотевици.

Нощта вали,
но моите копнежи не отмива.
Не знам
кое от тях сега е грях.
Завърнах се.
При себе си отивам.
Не бях на себе си.
Не бях.

1 Декември 2001
гр. Пловдив

Българска · всемир · мои любими · поезия

Йовко Ламбрев – Wheel Of Fortune

Радвах се, когато те видях.
Плаках сам, когато ти се радвах.
Страдах те като осамотях,
но смеех се, когато страдах.

Обичах те, когато оцелях.
Сънувах те, когато те обичах.
Врекох се, когато оживях
и мразех те, когато ти се вричах.

8 септември 1993
Пловдив

Чужда · любовни · мои любими · поезия

Пабло Неруда – Неозаглавено

Валеше както вали Господ…
… по лицето ти, по кожата ти, по спомените ти
валеше сякаш дъждът излизаше за първи път
от клетката си
и блъскаше по вратите на света :
Отворете ми, отворете ми!

…изоставена от любовта ми, там
където мусонът и неговите барабани бият глухо…
вече не могат да ме търсят издължените ти бедра.

Българска · всемир · мои любими · поезия

Йовко Ламбрев – Лятото, което не започна

Нощта е астматично опустяла
и само времето
се гъне
прозаично
в безплоден задух,
с темпо вяло –
безпаметно
във своята статичност.

И ту се виждам,
ту се губя
в призрачност –
като в двоична алгебра –
досадно точно.
Сред купесто-тревожна
облачност
и лятото,
което не започна…

Облечен в сивосив човекобран,
почти трагично е,
а ти е смешно.
“Дойдох и си отивам
неразбран,
един загря и то погрешно”.

28.08.2005
Пловдив

Българска · любовни · мои любими · поезия

Вергиния Генова – Не си се давил във очите ми

Не си се давил във очите ми,
не си се вплитал във косите ми
и в гънките на черните ми мисли.
Не си събирал в шепите смехът ми
не си копнял за звънките ми стъпки
не си танцувал с мен над пропастта.
Не си разчупвал делниците с мене
не си събирал къшеите време
с мечтите ми не си мечтал.
Не си събуждал дланите в съня ми,
в пустинята вода не си ми дал,
не си ме търсил, за да те намеря
защо реши, че можеш ме разбра?

Българска · меланхолични · мои любими · поезия

Пеньо Пенев – Самота

Тихо е, тихо е, тихо е
и стоя, и мълча пак в мечти.
Няма те никога, никъде…
Тишина, самота и звезди…

Тежка е, тежка разлъката
в тия безводни далечни гори,
обичта, жаждата, мъката
ме гори, ме гори, ме гори…

Българска · В.И. · меланхолични · мои любими · поезия

Анна Станоева – Не вино, кръв налейте!

Пролет е, а аз съм есенна,
дори дъждът със мен вали.
Не трябва да се чувствам весела,
защото остарявам пак, нали!?

Кой казва, че в денят рожден,
трябва да изпитвам радост!?
Годините прелитат с мен,
а аз изпълнена съм с жалост.

И не вино, кръв налейте!
Че летата тихо отминават.
Не ярост, усмивка подарете,
че радостите само ми остават.

Кому са нужни отрупани маси,
и лица фалша едва прикриващи!?
Не искам аз днешните поздрави ваши,
а искам обич и радост нестихващи.