Тази нощ е без име и извън календара.
Тя се спуска по стълбите
между вчера и утре,
от излишните думи си свива цигара –
да запали звезда и в най-тъмната улица.
Тя върви без посока, не бърза към къщи.
Здраво стиска ключа – да се счупи
този стар неръждаем пропуск
за връщане,
който само децата могат да губят.
Тази нощ се усмихва –
вкъщи пак ще се карат,
че е тръгнала тайно по тайните улици
и че някой си, който не следи календара,
я целувал на стълбите
между вчера и утре.
Категория: поезия
Вариант Б
Не ми е тъжно. Просто ми е празно.
И точно за това ми се мълчи.
Отдавна вече всичко съм разказала.
И нямам думи. Само тишини.
Ако не можеш в тях да ме намериш,
не се отчайвай. Ще те разбера.
Не се завръщай в тъжното ми вчера.
Аз имам своето несбъднато сега,
априлска вечер, ментов чай и песен.
Аз имам неначенати мечти.
Сега се уча да ми бъде лесно.
И точно за това ми се мълчи.
Докато чакам…
Пак ми отесняха всички думи.
Тишините се разхождат в мен.
Чакам времето, което ще ме сбъдне
във очите на едно момче.
Чакам устните му да ме нарисуват-
същата, но малко по-добра.
До тогава… мога да сънувам.
До тогава мога да мълча.
Да пресичам с мисли разстояния
някъде по земното кълбо…
А когато той протегне длани
искам да оставя в тях любов.
Дори сега
Дори сега, на сън,
ако съзра под дрехата и двата портокала
с цвета на бяло злата и сърцето като звездна нощ,
снагата в огън изкована,
пронизана от острието, любовта що носи –
на младите години първата любов –
сърцето си в снега туптящо бих заровил.
Дори сега,
ако съзра в очите-лотоси онази немощ,
родена под сладостното бреме – младостта,
аз пак протегнал бих изстрадали ръце,
от устните и пак ще пия упояващото вино
като пчела, политнала на воля,
която се опива с мед на крехки лилии.
Дори сега,
ако съзра в очите чакащи безумна болка,
ланити, хлътнали и побледнели
от треската на нашата раздяла
поднесъл бих аз любовта си със венец цветя,
нощта би станала любовник мургав,
върху гърдите на деня глава обронил.
Дори сега
в душата си, що повече не чака, аз съзирам
все образа изчезнал, все халките златни,
звънтящи в допира на малките магнолиеви листи,
и снежнобялата и мека кожа, по която
бих писал с устните си пламенни куплети,
каквито вече няма да запея.
Дори сега
смъртта донася трепета на посивели мигли,
на тъмни и безжизнени очи,
скръбта на нейната снага от морна радост повалена,
и за утеха, малките цветчета дето тръпнеха
под булото на нейните гърди,
а в мъката – устата от целувки влажна.
Дори сега
я чувам да мълви за слабостта си, най-достойна,
най силно да ме люби.
Виждам хорицата дребни,
които за сребро продаваха робини по тържищата,
в талази затлъстяла плът очи да свиват;
но нея никой принц от градовете морски не откупи
в студеното си ложе да я отведе. О, моя малка,
до мене като празнична одежда ти се долепи тогаз.
Дори сега
обичам черните очи със ласка свилена,
ту в смях потънали, ту в скръб,
клепачите, що сладка сянка хвърлят,
когато погледа и нежен засенят.
Обичам устните и с аромата сочен на цветя,
вълните на косата и, от дим по-мека,
смеха и, в който изумруди палаво блестят.
Дори сега
те виждам – с леки пръсти галеше косата ми,
в една се бяха слели двете ни души, –
а споменът пламтящ говореше чрез тебе:
„О, виждала съм как, луната щом се скрие,
робините на Рати се отдават на любов,
а после се отпускат най-безгрижно и заспиват
под тежките от злато изковани канделабри.”
Дори сега,
заслушан в думите на мъдреците,
които цяла младост са отдали в размишления,
не мога да усетя в нейните слова солта,
ни шепота на балдахина, който тулеше леглото ни,
ни малките и остроумия , от чистота пропити,
като поток забързани.
Дори сега
обичам кипарисите и розите,
големите възсини планини и хълмовете обли,
прибоя на морето… Вчера сякаш бе –
съзрях аз поглед непознат, ръце на пеперуда
и в утрото от чубриките литна чучулига,
а в бистрата река се къпеха деца…
Дори сега
аз зная – всичко на света съм вкусил,
надигал съм по пиршества стакани от злато и малахит,
ала съвсем за кратко е било забравеното време,
когато тя изпълваше ми взора –
най-яркият поток от вечна светлина.
Поемата „Черни невени” е преведена от санскритски на английски от Е. Поуис Мадърз.
Автор неизвестен. Превода от английски на български е на Кръстан Дянков.
Стефан Кръстев – Забравям, че ме има…
И съм перо,
потапяно в топлата рана на желанието,
в мастилницата на природата дълбоко потапяно,
и ангелска ръка преписва с мен
на всичките
живи и мъртви езици
и с всичките живи и мъртви езици
„Песен на песните“
по твоето тяло…
прегръщам те,
забравям, че ме има…
Ваня Душева – Всяко нещо…
Всяко нещо, до което се докосваме,
ни дава частица от себе си.
Всяко нещо, до което се докосваме,
взема частица от нас.
Съществуването е равновесие.
Amelia Ekhart – Διαλεκτική
не виждаш ли
нямат значение
думите пречупили решетките
и погледите сплетени отвъд
количествените натрупвания
нe могат да преминат
в качествени изменения
щом ти се иска да изкрещиш
“ела отново” при всяко мое идване
заради стъпките на моето отсъствие
08.03.2010
Йовко Ламбрев – Щете погаля нежно
Ще те погаля нежно в утринта,
тъй както летен бриз не те е галил
и пак ще си припомним вечерта,
за която всеки жадно се е молил.
Ще те докосвам във вечерния полумрак
сияеща, горяща от желания
и вечността на този морски бряг
ще си припомни стари съзерцания.
Ще целувам лицето ти, моя луна,
заглушена в прегръдките на морския плисък,
а косите ти като буйна, светла вълна,
ще галят до изгрева златистия пясък.
С морските капки по голите твои крака,
стоплен от ласките, залезът страст в мен събудил,
ще те обичам, моя малка нощна река,
както никой досега не те е любил.
Мария Донева – Миглите пресяват гледките…
Миглите пресяват гледките.
Даже кожата избира
до кого да се допре.
Нещо почва. Друго спира.
И така е най-добре.
Джини Томпсън – Тъга по твоето лице
След приказката
когато си потънал в сън
аз лежа близо до твоето лице и гледам
как мъжът, в когото ще се превърнеш
влиза в теб,
и си представям как тази красота
ще причини болка някому.
Мисля как
краката и ръцете ще се удължат,
кожата ще загрубее, брадата ще порасне,
докато, когато очите ти се отворят отново,
там ще бъде друга жена,
която те гледа отблизо
и тя ще се усмихне
и ти ще се усмихнеш като посегнеш към нея
без да те е грижа
откога не си спал.
Open your heart, I'm coming home 