Не ми е тъжно. Просто ми е празно.
И точно за това ми се мълчи.
Отдавна вече всичко съм разказала.
И нямам думи. Само тишини.
Ако не можеш в тях да ме намериш,
не се отчайвай. Ще те разбера.
Не се завръщай в тъжното ми вчера.
Аз имам своето несбъднато сега,
априлска вечер, ментов чай и песен.
Аз имам неначенати мечти.
Сега се уча да ми бъде лесно.
И точно за това ми се мълчи.
Категория: Българска
Докато чакам…
Пак ми отесняха всички думи.
Тишините се разхождат в мен.
Чакам времето, което ще ме сбъдне
във очите на едно момче.
Чакам устните му да ме нарисуват-
същата, но малко по-добра.
До тогава… мога да сънувам.
До тогава мога да мълча.
Да пресичам с мисли разстояния
някъде по земното кълбо…
А когато той протегне длани
искам да оставя в тях любов.
Стефан Кръстев – Забравям, че ме има…
И съм перо,
потапяно в топлата рана на желанието,
в мастилницата на природата дълбоко потапяно,
и ангелска ръка преписва с мен
на всичките
живи и мъртви езици
и с всичките живи и мъртви езици
„Песен на песните“
по твоето тяло…
прегръщам те,
забравям, че ме има…
Ваня Душева – Всяко нещо…
Всяко нещо, до което се докосваме,
ни дава частица от себе си.
Всяко нещо, до което се докосваме,
взема частица от нас.
Съществуването е равновесие.
Amelia Ekhart – Διαλεκτική
не виждаш ли
нямат значение
думите пречупили решетките
и погледите сплетени отвъд
количествените натрупвания
нe могат да преминат
в качествени изменения
щом ти се иска да изкрещиш
“ела отново” при всяко мое идване
заради стъпките на моето отсъствие
08.03.2010
Йовко Ламбрев – Щете погаля нежно
Ще те погаля нежно в утринта,
тъй както летен бриз не те е галил
и пак ще си припомним вечерта,
за която всеки жадно се е молил.
Ще те докосвам във вечерния полумрак
сияеща, горяща от желания
и вечността на този морски бряг
ще си припомни стари съзерцания.
Ще целувам лицето ти, моя луна,
заглушена в прегръдките на морския плисък,
а косите ти като буйна, светла вълна,
ще галят до изгрева златистия пясък.
С морските капки по голите твои крака,
стоплен от ласките, залезът страст в мен събудил,
ще те обичам, моя малка нощна река,
както никой досега не те е любил.
Мария Донева – Миглите пресяват гледките…
Миглите пресяват гледките.
Даже кожата избира
до кого да се допре.
Нещо почва. Друго спира.
И така е най-добре.
Стефка Тотева – Страхът откраднал е живота ми…
Страхът откраднал е живота ми.
В един единствен ден живея само
и страшно е
дори да си помисля,
че така ще е оттук до края.
Изчезнали са най-вълшебните усещания,
когато дишах в дъжд и в слънце,
когато цветето изправено бе в мен,
когато ставах по-богата от това,
което нямах…
Георги Константинов – Жените не обичат …
Жените не обичат
страхливите мъже,
дори и да ги впримчат
в женитбено въже.
Прегръщат ги, а помнят
прегръдките на друг –
като скала спокоен,
с корав ревнив юмрук,
лъжата непрощаващ,
невярващ в плач и грим…
Всевластен, покоряващ,
а сам – непокорим.
Целта си не пожертвал
за топли колена…
Сбогувал се… Изчезнал
зад хълм или вълна.
Те плачат, че го губят.
Очакват го
по мрак….
Но в миг ще го разлюбят,
ако се върне пак.
Йовко Ламбрев – Страх
Не съм забравил твоят ден,
но страшно трудно е да ти напомням
за себе си и онзи плам у мен,
започнал толкова отдавна, че началото не помня.
Да – страх ме е! От себе си. От теб.
Не знам къде да скрия чувствата притиснати.
Не ме е страх от сенките нощес,
но много ме е страх от закъснели истини.
13 март 1993
Пловдив
Open your heart, I'm coming home 