Празнотата след теб е убийствена –
по-голяма от всичко предишно.
Много пъти поливах пред прага ти
семената, покълнали в нищото.
Слабоумни канони ни смачкаха,
илюзорни, фалшиви експлозии.
Всички други раздраха гърлата си,
че не можем да ги очароваме…
Ти ми липсваш! В това измерение!
Точно тук, дето свършват заблудите.
Колко пъти да мамя душата си,
обедняла без теб… до полуда?
Open your heart, I'm coming home 