Камелия Кондова – ТОЙ

Животът снощи зверски се напи.
/Със всички извинителни причини./
така поне преминахме на „ти“ –
дистанцията се скъсява с вино.

На първа фаза беше страшно мил:
Недей, любов, не се хаби напразно…
Не става Аполон от крокодил…
повяхнали цветя не правят празник…

На втора фаза, вече свил юмрук:
ти докога така ще ме живееш!
Споделяш ме с поредния боклук –
без мисъл, без сърце. И без идея!

На трета фаза и прегърнал стол,
животът със езика си преплетен
изфъфли, че човек се ражда гол
– росата по тревата да усети.

И после падна под една дъга
/от виненки – навместо пеперуди/.
Усмихнат като детството заспа.

Проклета да съм, ако го събудя!

Камелия Кондова – Богомилско

Добрите хора лесно се обичат,
магията е да обичаш лошите.
С един от тях – най-лошия от всички,
да споделиш пробитите си грошове.

Да ти почерни погледа и празника,
да ти приседнат глътката и залъкът.
А в нощите, в които му е празно ,
да те вини, че си му дала ябълка.

Да те обича, ала само тялото.
Да го откъсва хищно от душата ти
и да те иска прокълнато ялова –
да не родиш на някой друг децата му.

А ти сама да се затвориш в клетката.
Да му подхвърлиш ключа на победата
и нежно да го милваш през решетките,
когато е дошъл да те погледа.

И да мълчиш. Дори да се запали,
дори да се взриви над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали
най-лошият човек и не заплаче.

Веднъж сълза отронил е обречен
добър и свят пред теб да коленичи.
Тогава можеш да си тръгнеш вече –
добрите хора лесно се обичат.

Камелия Кондова – Не и милост!

Вече не са същите момчета,
но и тези също пият бира…
Бях хиляда пъти Жулиета.
Само че накрая не умирах.
Милост ли? Проклятие е, Боже,
че след любовта оставаш жива.
Вързана след ласката — за ножа.
Галена след цвете — от коприва.
Жива, за да гледаш как се мята
жалката опашка на надеждата.
Дълга — за размера на земята.
Къса — във небе да се оглежда.
Милост ли? Ромео заприлича
на охранен празник, но без песни.
И какво, че още ме обичал…
Вече му е навик — по пиеса.
А на мен остават двата края,
дето все да вържа не успявам.
Милост ли? А мога ли да зная
колко още милост заслужавам?!
Ако може, друг да я получи,
друг след мен сто века да пребъде.
А на мен — дай Боже, да се случи
същото.
Обаче със присъда.

Камелия Кондова – Друг мит за Нарциса

Голямата любов се умори
на мене всеки път да ми се случва.
Изпепелих невинните звезди.
Овъглих се, а нищо не научих.

Като превръщах спалнята в олтар,
молитвите взривяваха небето.
Но утрото се давеше в кал,
изтекла със сълзите на прането.

И този мъж е Господ до мига,
във който безпощадно се разминем
във два квадратни метра тишина,
продънени от бившото му име.

Ще ме прекрачи с името си той,
изтръгнато от грешната ми пазва.
Ала от мен до първия завой
ще е забравил даже как се казва.

Защото в друга, чужда тишина,
със други имена ще го наричат.
След него ще съм толкова сама,
че себе си ще почна да обичам.

Камелия Кондова – Удавени сънища

Удавили се. В снегове и пламъци.
Разбрах едва когато се събудих.
Останките им ги натъпках в раница.
Вървя и чакам да се случи чудо.
Уж мъртви, а тежат, тежат проклетите!
Прегърбвам се и все така ги нося.
Сънуваните песни – неизпетите.
Сънуваните бъдещи въпроси.
Сънуваните срички. И любовите,
с които неудачно се разминах.
И най-неподарената подкова,
с която се изтрива всяко минало.
Дърветата – разлистени сред стаи.
Обърканото ми от вчера здраве.
И още много неразумни тайни,
които съм сънувала.
Наяве.

Камелия Кондова – Защото много бързо те живях..

Защото много бързо те живях.
Почти без дъх и със припряни пръсти.
В неподходящо време – и от страх,
че щом е подходящо – ще е късно.
Защото със затворени очи
нагазих във библейските пейзажи.
И всичко, дето дълго се мълчи,
поисках като гръм да го разкажа.
И не от приказливост, а от страх,
че просто утре може да не съмне.
Разказах го.Прости,че не видях
слушателя – един овъглен дънер.

Камелия Кондова – Заявка за приятелство

Наясно съм – не се пристъпва в храм,
за да разплискаш тъмната обида.
И затова на прага му съм. Сам.
Във мъжки род. Жената си отиде.
Гримирам я отскоро всеки ден.
Разхождам й краката по банкети.
Да ти прости и да се върне в мен.
Но само опаковката й свети.
Насилвам опаковката й с бяс
/със мъжки бяс/ във тебе да се сгуши.
Успявам даже да откопча страст.
Но не море – очите й са… суша.
Не бих си позволила този стих,
ако Жената може да възкръсне.

Е, мисля, че по мъжки обясних
защо не искам да ми купиш пръстен.

Камелия Кондова – Приятелско

Приятел си. Ще поиграем карти.
Ще пием за мира и за жените.
(Завиждам на родените във Спарта-
как трудно било да сдържиш сълзите.)
Приятел си. Така ми е спокойно.
Е, разкажи за твоето момиче.
Отдавна сме погребали виновните.
Мъжът ми е добър. И го обичам.
Да ти налея още ? Уморен си…
И аз съм уморена, но е празник.
Отдавна, както казваш „влязох в релси“.
Отдавна, както казваш „няма празно“.
Хлапашкият ми сал е здраво вързан.
Научих се да имам и да губя.
Сега си тръгвай. Бързо, много бързо!
Защото, всъщност искам да се любим…