Хорхе Луис Борхес – Сбогуване

Между моята любов и мен ще се възправят
триста нощи, сякаш триста зида,
и морето между нас – като магия.

Само спомени ще има.
О, заслужили страданието вечери,
нощи, скътали надежда да те видя,
равнини на моя път, небесен свод,
който виждам и полека губя…
Окончателно, като изваяно от мрамор,
твоето отсъствие ще натъжава други вечери.