Шарл Бодлер – Скърбите на Луната

Луната тая нощ е толкова блажена-
красавица, която мечтае сред алков
и докато заспи от ласки изтощена,
гръдта си гола милва с безмислена любов.

На мекото легло сред облачни дантели
блажено се отпуска и в страст потръпва тя,
с блуждаещ взор следи виденията бели,
които сред лазура растат като цветя

И щом над този свят, над скуката безкрайна
отрони тя сълза, издала скъпа тайна,
Поетът неспокоен, с нощта във вечен спор,

я взема с трепет плах-безцветна и горчива-
и като бисер скъп в сърцето си я скрива-
далече от лъчите на слънчевия взор.

Шарл Бодлер – Бъди вечно пиян

Бъди вечно пиян – това е истината…
Ако не искаш да носиш ужасното бреме
на времето,
което те смазва –
Бъди вечно пиян.
Пиян от какво?
От вино, поезия или добродетел –
все едно.
И ако някога на стълбите на двореца
на зеления склон
или сред ужасната самота на твоята стая
се събудиш
и пиянството се е стопило,
попитай вятърът, вълната, птицата, звездата, часовника,
питай това, което лети или въздиша,
пее и се люлее, което говори,
попитай колко е часът
и вятърът, вълната, звездата, птицата, часовникът
ще ти отговори – Часът на пиянството.
Бъди вечно пиян – не роб на времето
от вино, поезия или добродетел – все едно.