– За нощта цяла
или само за миг? –
пита хазяйката,
докато подава ключа.
– Завинаги! – отговаря жената,
а мъжът плаща цената
и взима ключа за вратата.
Двамата се качват
един етаж по-горе засмени.
– Бедните нещастници,
може би тук ще сложат края си –
промълвява хазяйката с очи насълзени –
а моите чаршафи ще свършат и те,
целите окървавени.
Етикет: Жак Превер
Жак Превер – Децата, открили любовта
Децата, открили любовта,
се целуват притихнали
на прага на нощта.
Минувачите, забравили младостта,
ги сочат с жест, осъждащ любовта.
Но децата тук ги няма
те са далеч от света,
оставили в нощта
само трептнещата сянка,
която роди яростта –
ярост с усмивка презряна,
търсеща любовта тъй желана.
Децата тук ги няма,
те са далеч от нощта,
далеч са дори от деня,
в свят на ослепителна красота,
открит с раждането на любовта.
Жак Превер – За теб, любов моя
От пазара за птици
Купих птици
За теб,
Любов моя.
От пазара за цветя
Купих цветя
За теб,
Любов моя.
От пазара за окови
Купих вериги
тежки вериги
За теб,
Любов моя.
Накрая на пазара за роби
Те потърсих
Но не те намерих,
Любов моя.
Жак Превер – Есента
Уморен кон се сгромолясва посред алеята
листата падат върху него
любовта ни хладно тръпне
и праща хлад на Слънцето.
Превод: LeeAnn
Жак Превер – Хубавото време
Гладна премръзнала изгубена
съвсем сама, без петаче,
девойка 16 годишна
неподвижно изправена
площад Конкорд
петнадесети август по пладне.
Жак Превер – Слънчева баня
Вратата на банята е заключена,
но слънцето влиза през прозореца
и се къпе във ваната,
и се смее във пяната,
а сапунът плаче, защото
му е влезло слънце в окото.
Превод: Валери Петров
Жак Превер – В моята стая
Някои ден ти ще дойдеш във
моята стая.
Казвам „моя“, макар че
чия е, не зная.
Беше празна, когато
влязох тук един ден,
и нямаше друго
във нея освен
наниз чушки червени,
като малък пожар,
на стената отсреща,
белосана с вар.
Останах и вече
тука дълго живея
и всеки ден чакам
да дойдеш във нея.
Не правя нищо, тоест нищо сериозно,
сутрин издавам гласове на животни,
магарешки рев, кукуригане, лай,
и защо ли го правя, един дяволът знай,
но ми става приятно да играя така;
играя си също и със своите крака,
краката са всъщност мнго разумни,
с тях можеш да идеш много далече,
ако, разбира се, ти се иска да ходиш,
а когато пък искаш да стоиш у дома си,
те остават си с теб и ти правят компания
и измислят за теб безброй занимания,
чуят ли музика, краката танцуват,
как се танцува без крака? Въобще
човек трябва да бъде — както често и бива —
наистина тъп за да прави такива
ужасно тъпи човешки сравнвнеия,
като „тъп като крак“ или пък „безгрижен
като врабче“. Врабчето едва ли
е вечно безгрижно. То безгрижно е сигур
само когато си няма грижи,
а когато си има, и то,
сто на сто,
е доста угрижено. Какво знаем за него?
То даже не се и нарича с туй име,
човекът решил е да го нарече
така точно и много любопитно е, че
ако дълго повтаряш тази дума „врабче“,
тя губи смисъл. Въобще имената…
Юго бил Виктор, а Русо бил Жан-Жак.
А не може ли иначе да бъде все пак:
„Керван бонапарти вървеше в пустинята.“
„Дромедарий възлезе на пресийския трон.“
„Императора пусна своя кон във галош.“
Какво толкоз му има и звукът не е лош,
лошо е само, яе след тях Тим-Там-Том
уж е с три имена, пък се движи пешком,
а това е ужасно опасен симптом,
защото след него върви Еди-кой си,
а подир Еди-кой си иде Еди-какво си
и всеки от тях във себе си носи,
колкото там да рева и да лая,
единствена мисъл
и таз мисъл е тая,
че ти ще доидеш във моята стая.
Ще дойдеш и дрехите си
ще хвълиш на стола
и пред мен ще застанеш
неподвижна и гола
във свойта невиждана
до днес красота,
ослепително бяла,
с червени уста,
по-червени от чушките
на стената отсреща,
и ръка аз към тебе
ще протегна гореща,
и двама ще легнем,
аз до теб, ти до мен …
И туй само го мисля,
но знам, един ден
във тази моя –
не моя стая,
днес или утре,
ти ще дойдеш накрая!
Превод: Валери Петров
ЖАК ПРЕВЕР – Фиеста
И чашите бяха опразнени,
и бутилката – с гърло разбито,
и вратата беше заключена,
а леглото – широко открито.
И безбройни звезди от стъкло
ни предсказваха щастие в тая
като в приказка великолепна,
отдавна неметена стая.
И аз бях мъртвопиян
и с бумтящо от радост сърце,
а ти беше пияна и жива,
и гола във мойте ръце.
Превод Валери Петров
ЖАК ПРЕВЕР – Paris at night
Три клечки кибрит – една подир друга запалени
в мрака.
Едната – за да погледна цяло лицето ти.
Втората – за да погледна очите ти.
Третата – за да погледна устата ти.
Пълен мрак след това – за да си спомня всичко,
когато до мен те притискам.
Превод Веселин Ханчев
Open your heart, I'm coming home 