Ясен Ведрин – Бели мигове

Бели мигове.
Бели прекрасни надежди.
Сякаш всичкото бяло събрано на длан.
Бели пясъци.
Бели изплетени мрежи.
И рибарите бели край своя талян.

Бяло гледаш
във белия лист ненаписан.
Бели чувства са скрити във бяла мечта.
Бях ли в бяло
за теб от съдбата орисан?
Бях ли бял като сол, побеляла в дланта?

Бели мигове.
Даже душата е бяла.
Като бялата рокля на празника бял.
Ще те видя ли някога
в бяло начало?
Като сол, като пясък, като нежен воал…