Костас Монтис

08.10.2007: Лъжат миговете, че са мигове

09.10.2007: Беше една разсеяна пролет, която оставяше, където й падне, нещата си.

10.10.2007: Един невзрачен ден втора употреба.

11.10.2007: Винаги в края на пътя ще съществува едно прашно селце, което ни очаква да се родим.

12.10.2007: Мисля, че трябва да можем да плачем повече.

13.10.2007: Когато го казах, не можех вече да го кажа, когато го написах, не можех вече да го пиша, когато го бях, не съществувах вече

14.10.2007: В голямата пропаст на стаята ми в голямата пропаст на Неделята.

15.10.2007: Как влезе пътят в стаята,
какво дойде да пресече,
какво дойде да свърже,
кого доведе да се поразходи?

17.10.2007: Трябва да съм си отишъл. Чувствам тишината, която остава,
чувствам празнотата, която остава,
когато е имало някого в стаята и е излязъл.

18.10.2007: Не можеш да ги вдигнеш от земята, трябва да коленичиш, за да ги прочетеш.

22.10.2007: Живот Х
Не отделяйте само някой параграф,
Не отделяйте само някоя фраза,
вземете го като цяло.

31.10.2007: Небето падна по очи върху асфалта.

06.01.2008: СЛОВОТО И на него не му е чисто миналото, не си мислете.