Благовест Паликаров – Кладенец

В двора ни
имаше кладенец.
Изсъхна – ей тъй –
от слънцето, луната,
или бурите.
Във него няма вода.
Така се стопяват
и хората –
от времето,
от чудеса…

По навик все още
надничаме в спомена.
И търсим вода…