Найден Найденов – Помниш ли

Помниш ли онази зимна вечер,
кишата пронизваща телата?
Пулсът на сърцата ни обречени,
разпилял в снежинки самотата.

Помниш ли тъмата в страст стаена,
пееща с любов предания?
Мигове в безумство споделени…
Време на изгарящи желания.

Помниш ли градината ни звездна,
посипана с бляскави искри?
От хиляди брилянти везана
на чер сатен с изгарящи лъчи.

Помниш ли ръцете ни крещящи
от болката на тихата раздяла?
Протегнати са днес, очакващи…
А зимата отвън… Студено-бяла.