Чужда · любовни · поезия

Жак Превер – За теб, любов моя

От пазара за птици
Купих птици
За теб,
Любов моя.

От пазара за цветя
Купих цветя
За теб,
Любов моя.

От пазара за окови
Купих вериги
тежки вериги
За теб,
Любов моя.

Накрая на пазара за роби
Те потърсих
Но не те намерих,
Любов моя.

Превод LeeAnn

Българска · меланхолични · поезия

Тильо Тилев – Модуси

Смолист фенер. Мъгла
Мастилени петна. Петна от нефт.
И студ,
и страх,
и тишина…

След битката за слава
започва битката за хляб.

Обезумели биволи – по билото,
по белите полета на нощта
оплождат черната ти скръб,
Българийо …

Българска · меланхолични · поезия

Недялко Йорданов – Довиждане

Довиждане. Това е впрочем краят –
невъзмутим, необичайно лек.
Аз ще те виждам и това го зная –
един човек пак среща друг човек.

Довиждане. Ще потъмнее всичко.
Морето ще зашепне с тъжен глас.
Ще излетят на две страни две птички.
Една звезда ще падне в ранен час.

Но всичко пак ще светне. И изцяло.
И пак ще мами то. И ще зове.
Но няма да е бяло и небяло,
а оцветено с всички цветове.

Морето ще престане да приказва –
то просто няма мозък и език
и птиците безцелно и напразно
ще си летят със своя птичи вик.

Те няма да обичат и да страдат,
когато скитат в синия простор.
И таз звезда, която вечер падне
ще бъде просто гаснещ метеор.

Довиждане. Не казвам още сбогом.
Един човек пак среща друг човек.
Веднъж – като съдба и със тревога,
а друг път – като зрителен обект.

Българска · поезия · философски

Мартин Колев – Молитва за дивите по душа

„Нямаме пари, скъпа
но имаме дъжд“
той ще ни пази от тълпата
в дъжд ще отглеждаме децата си
Нямаме дом, скъпа
но имаме приятели
в стаята му звучи блус
а нейната котка ни мрази
с малко помощ от тези приятели
няма изпуснати влакове
ще спим по гарите
с лека вечеря и леки жени
ще се будим под мостове
ще се будим под слънцето
и само слънце ни е нужно
за да въртим света си
върти се в кръг около мен
щом тъй и тъй си нямаме Буда
ще закусваме от поезия
ако има кой да чете
иначе ще закусваме музика
истинска музика, скъпа
днес тя е евтина като лека жена
Ще слушаме „Томи“
на запалена свещ
и ще се молим за няколко изгрева
не за пари
не че имаме, скъпа
но имаме сърца
те отброяват колко струва всичко
според моето нямаш цена
Утре е Страшният съд
утре слънцето ще избухне
утре е за цветя
ние нямаме утре
Вчера рокът умря
вчера Джанис умря
вчера Джими умря
вчера баба умря
вчера е за цветя
и ние нямаме вчера
колкото книги и плочи
да сложиш в багажника
Нямаме бъдеще, скъпа
но имаме днес
just one caress
from you and I`m blessed
днес ще молим за прошка
днес ще даваме щастие
и днес ще живеем за днес
Нямаме пари, скъпа
но имаме сняг
и да пикаеш в снега
няма цена
няма пари, а ни трябват
за цигари и Cola
за последен концерт
за билети до Рая
но ще ти го покажа
Нямаме пари за бельо
но ние сме млади, нали
още сме млади
ще слушаме Харви
на запалени фарове
и ще се молим
за дивите по сърце
Нямаме пари, скъпа
имаме само себе си
стягай багажа си
и бъди само себе си!

Българска · меланхолични · мои любими · поезия

Пеньо Пенев – Самота

Тихо е, тихо е, тихо е
и стоя, и мълча пак в мечти.
Няма те никога, никъде…
Тишина, самота и звезди…

Тежка е, тежка разлъката
в тия безводни далечни гори,
обичта, жаждата, мъката
ме гори, ме гори, ме гори…

Българска · поезия · философски

Кирил Кадийски – Душата зъзне

ДУШАТА ЗЪЗНЕ. В своя ъгъл се е свила.
Дъжда като тръстикова завеса ти
разтваряш и се вмъкваш в тъмните врати
на някой спомен. Най-надеждната закрила.

… Над облото кубе политнал кръст лъщи –
кама в гърдата на жена изневерила.
Не стига ли, че губим неусетно сила,
увереност и ум, и своите черти?…

Додето някой порив като вятър свеж
сърцето ти разлисти и се понесеш
с линейка – срещу хоризонта… А душата –

сигнал към светове отвъдни – излети,
за да се върне по-самотна, да пищи,
видяла, че те няма вече на земята.