мои недомислици

23.08.2008:

Понякога ти се иска да запазиш това, което виждаш, което усещаш в момента. Да го консервираш и да можеш да го възстановиш, имайки нужда от него. Без значение дали сегашният момент е най-хубавият в живота ти, всъщност дали въобще има нещо хубаво в него. Но това е моментът, в който имаш къде да се прибереш, при кого; с кого да споделиш хубавите мигове и не чак толкова прекрасните. И най вече цялото време на света те очаква да продължиш и е твое..

06.08.2008: Усмивка ..

Хубаво е да откриеш нещо някъде, което да ти дари … светлина. А когато това са думи, изпратени ти и предназначени за тебе, но непредизвикани, нечакани … толкова, толкова топли… тогава просто нищо не може да извади усмивката от деня ти. И всичко в този ден те кара да се разтвориш, за да можеш да дадеш, да стоплиш…

Благодаря

23.07.2008:

Уморена съм
Уморена съм от делника си. Уморена съм от възобновеното очакване, за което съм убедена, че е толкова безсмислено, колкото и преди.
Лошото е, че понякога и само понякога, можеш да откриеш онова споделено мълчание, което те освобождава, но още по-рядко онези нищо и никому незначещи думи, които ти дават топлина
И когато ги намериш – липсват ти дори и само секунди, след като си се докоснал до тях

15.05.2008: Подаръци ..

НЕ обичам да избирам подаръци
Хубавите винаги сами ме избират, за да отидат при онзи, комуто принадлежат..  А другите – те са просто дадени пари за нещо, а от там на някого и дали са просто пари, или имат друга форма .. не е от значение
Лошото е, че на скъпите ми хора винаги подавам и част от себе си и ако подаръка се случи от втория вид .. тогава ми горчи ..
НЕ обичам да търся подаръци, а сега не мисля, че ще имам сили да се оставя този сам да ме намери

27.01.2008: Всичко ще се оправи ..

Когато видиш някого и вече да ти се струва, че всичко ще се оправи .. това всичко, което по никакъв начин не зависи от този някого, но все пак ..
Хубаво е да го имаш и да можеш да се чуеш с него, ако имаш нужда ..
Дори и да не се обаждаш – да знаеш, че е там и просто можеш ..
11.11.2007: В.И.

Вече доста дни оставям настрани повика си да пиша ..
Бях решила да не пиша тук нищо мое. Но мисля, че без това .. не би имало смисъл
Около мене, разхвърляни, са няколко почти изписани тетрадки. Всяка с различна корица. Облепени от неслучайни изрезки, всяка значеща нещо, избирана крайно внимателно. Някои от листите в тях носят дати, други не – просто са гъсто изписани с нещо прочетено. Нещо, което тогава е значело нещо.. Сега – може би отново значи, но натоварено с друга емоция, все още по мъничко, понякога разпръсква мириса на миналото ..
Не, те не са мои – те са миналото и настоящето; всяка една пролята сълза, всяка една озарена усмивка, всяка една изпита бира на един човек, когото .. обичам. Търсих други думи, които да не са блудкави или приповдигнати, които да .. значат … но не намерих. На нея дължа част от себе си, познанието и пътя до себе си, а от там и до всички наоколо. /На нея и на още една приятелка, която обичам не по-малко/
Поисках и тези тетрадки, за да впиша част от текстовете тук, но нещото, което не посмях да призная дори и пред себе си тогава, е че искам някаква частица от нея, която да имам до себе си, тъй като тя е безумно далече. Винаги мога да вдигна телефона и да й кажа това, което има някакво си там значение, но тя няма да е тук, за да видя отражението в очите и от това, което съм казала; да усетя думите и много преди да ги е казала .. Говорихме си дълго, последния път, когато се видяхме, за всички онези неща, които са преминали през делниците и на двете ни и са имали отражения върху тях .. бяхме ги усетили взаимно, макар и само за миг
Всъщност това няма никакво значение. Важното е, че нейните неща ще си намерят място тук, еднакви до моите…

04. 08.2007: малко черно тефтерче ..

Преди време си намерих един стар пожълтял тефтер. Миришеше на нещо далечно, топло и .. жълто.

Намерих го, писах в него и го скрих. И от самата себе си.

След време си купих друг. Нов. С бели листа. Нямаше си мирис .. все още. Беше положен в найлонова опаковка. Стерилен, чакащ само мене. НО .. не беше онзи. С времето започнах да свиквам с него. Носих го винаги с мене, макар и с празни листи. Не знаех с какво ще го запълня и го оставих при книгите си. Купчината книги постоянно се променяше. Сменяше броя и състава си. Настроението. /Винаги съм била заобиколена от много книги. Промъкваха се навсякъде около мене, а аз ги приютявах, четях и трупах … докосвах и четях отново./ А тефтера си стоеше винаги там, под всички тях. Една вечер се появи отново пред мене, но вече не беше същият. Беше поел мириса и настроението на онези десетки книги, сменяли се около него. И вече знаех с какво ще покрия страниците му..

Запълнен е донякъде. Очаква още. Но вече е невъзможно да бъде с мене постоянно. Неговото място е там, при книгите, които го търсят и искат.

Тук .. това е отново той, неговата душа, изчистена от мирис и топлина, но пък винаги тук …