Артур Рембо – Впечатление

През сини летни вечери ще бродя по пътеки,
Ще газя, боден от жита, по ситната трева:
Ще чувствам аз свежестта на свойте стъпки леки,
Ще къпе волно вятърът там моята глава.

Ще бродя сам, безсмислено безгрижие понесъл,
Но ще залей любов без край духа с руменина,
И ще отмина аз далеч – като скиталец весел, –
Далеч, далеч в природата – щастлив като с жена.