Шарл Кро – Имаше едно време…

Имаше едно време голяма бяла стена – гола, гола, гола.
До нея стълба – висока, висока, висока,
а на земята – чироз, сух, сух, сух.
Човекът дойде и донесе чук, канап и гвоздей – остър, остър, остър.
Качи се на стълбата – високата, високата, високата,
и чук, чук, чук, закова гвоздея – острия, острия, острия,
на стената – голата, голата, голата.
Завърза за гвоздея канапа – дългия, дългия, дългия,
а за канапа чироза – сухия, сухия, сухия.
Взе си стълбата и си отиде някъде надалеч, надалеч, надалеч.
И оттогава чирозът – сух, сух, сух,
на края на онзи канап – дълъг, дълъг, дълъг,
съвсем бавно си се люлее – люш, люш, люш.
На това място актьорът направи кратка пауза и продължи:
Аз съчиних тази песничка – простичка, простичка, простичка,
за да забавлявам децата – малките, малките, малките,
и да вбесявам хората – сериозните, сериозните, сериозните!

превод: Стефан Гечев