Христина Петрова – Никой не ме е събличал така

Никой не ме е събличал така:
сочно, влажно, задъхано…
като бутилка тъмно шампанско…
Да нарисува първо с поглед
извивката на шията ми,
докато с диханието
на съгрешил вятър
свали едната презрамка…
после…
другата…
И онемялата голота изпие
бавно,
на глътки,
като сухо мартини…

Никой не ме е събличал така…
Като пролетна утрин
да сътвори росата на жаждата,
да ме покрие с було на тънка мъгла,
да покори хълма на желанието,
свличайки
бавно,
нежно,
с попиващи устни
девство на свян
и сатен: ароматен, възбуден…

Никой не ме е събличал така…
затова съм облечена цяла в копнеж
и
го
ЧАКАМ.