Чони Чонев – Обич в дъжда

Изваяна от дъжд и тъмнина –
на тъмнина и дъжд не се превръщай;
обичай ме за цялата земя –
прегръщай ме,
прегръщай ме,
прегръщай.

Обичай ме за цялото море,
за цялата Вселена ме обичай;
и не дъжда, а времето да спре –
обичай ме,
обичай ме,
обичай!

Обичай ме и вярвай на дъжда,
от мокрите му ласки не ревнувай.
Обичай ме до края на нощта –
целувай ме,
целувай ме,
целувай…

Обичай ме до края на света…
И тази нощ, и следващите нощи…
Целувай ме и вярвай на дъжда,
когато тихо шепне:
„Още,
още!…“