Тильо Тилев – През пръстите ни …

През пръстите ни пясъчният часовник на брега
преся отредените зрънца на лятото.

Разделихме се –
с белези в душата, без следи по тялото.

Сега в твоите думи се взирам,
като търсач на злато, надвесен над пълната делва.

Ние сме два облака, заредени с електричество.
И скоро мълнията ще последва…

Rainbow – Stargazer

High noon
Oh Id sell my soul for water
Nine years worth
Of breakin my back
Theres no sun in the shadow of the wizard
See how he glides
Why hes lighter than air
Oh I see his face

Where is your star
Is it far, is it far, is it far
When do we leave
I believe, yes, I believe

* in the heat and the rain
With whips and chains
Just to see him fly
So many die

We built a tower of stone
With out flesh and bone
Just to see him fly
Dont know why
Now where do we go

Hot wind moving fast across the desert
We feel that our time has arrived
The world spins while we put his wing together
A tower of stone to take him straight to the sky
Oh I see his face

Where is your star
It is far, is it far, is it far
When do we leave, yeah
I believe, I believe

*

All eyes see the figure of the wizard
As he climbs to the top of the world
No sound as he falls instead of rising
Time standing still
Then theres blood on the sand
Oh I see his face

Where was your star
Was it far, was it far
When did we leave
We believe, we believe, we believe

In the heat and rain
With whips and chains
To see him fly
So many die
We built a tower of stone
With out flesh and bone
To see him fly
But why, it dont rain
With all our chains,
Did so many die
Just to see him fly
Look at my flesh and bone
Now look, look, look, look
Look at this tower of stone
I see a rainbow rising
Look there on the horizon
And Im coming home
Coming home, Im coming home

Time is standing still
He gave me back my will
Oh, oh, oh, oh
Going home
Im going home
My eyes are bleeding
And my heart is weeping
We still hope, we still hope, oh
Take me back
He gave me back my will
Oh, oh, oh, oh
Going home
Im going home
My eyes are bleeding
And my heart is weeping
We still hope, we still hope, oh

Take me back, take me back
Back to my home, oh, oh…

Тильо Тилев – Самота ІІІ

Странен свят – страх и устни.

Животът-
хербарийно зелено.

И само ангелите сини
зоват
с тръби от злато …

Но е рано …
Рано?
Рано е! …
Все още – недостатъчно сам,
недостатъчно ничий,
недостатъчно никой,
в този
свят.

Никола Вапцаров – Пролет /Антология/

Отвънка ухае на люляк,
отвънка е синьо небе.
Приятелю, птиците чу ли?
Отвънка е пролет! Здравей!

Дори през бензинните пари,
през пласт от стоманни ята
тя иде. Вратите разтваряй
и бодър срещни пролетта.

Тя иде с реките, които
събират сребристия сняг,
тя идва със бой канонаден,
разбива простора мъглив.

Тя пита: „Стоиш ли на поста?
Не клюмна ли вече глава?“
И после те грабва и носи
на своите светли крила.

В очите ти пламват пожари,
кръвта ти немирно шуми.
Пред тебе светът се разтваря,
разтварят се слънчеви дни.

Ти имаш любима? – Обичай!
Ти вярваш в живота? – Добре!
Подай си ръката челична –
отвънка е пролет! Здравей!

Даян Арбус

„Снимката е тайна за тайната. Колкото повече виждаш, толкова по-малко знаеш. „

Кирил Кадийски – Пепел

Лениво, прашно пладне. Жегата в припадък се е свлякла.
Кварталът сякаш спи. Но слънцето забива тежка факла
в стрехите трепкащи… Каквото трябва – да гори.
Пожар. И все едно дали оголената жица ще зацъка
с език на пепелянка, или от неземна мъка
ще пламне мозък – като облак бял в зори.

Мравунякът изскача – застрашен е! – и вода се плиска.
А някой път една сълза е нужна за душата близка,
и пак не я проливаме. Светът не е все още помъдрял.
Пожарната пищи: по вената на уличката крива
като съсирек към пламтящото сърце отива.
На теб за огъня ти става жал.

Каквото трябва – да гори. На нас животът ни изгаря.
Страстта утихва, после – пламтят съмнения и вяра
и в пепел се превръщат антрацитните коси.
Горим. А младата топола, над квартала
зелената си струя развъртяла,
се мъчи слънцето да угаси.

Христо Ботев – Обесването на Васил Левски

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Валери Петров – Сред снега

На завета горски
в безшумния кът
две релси скиорски
пред мене блестят.

Кой тука е минал?
Какъв ли е бил?
Не ще да е имал
кой знай какъв стил!

Така си гадая
за оня пред мен,
но ето, накрая
стоя изумен:

в снега, до завоя –
позната лула!
Излиза, че моя
следата била.

И сам в тишината,
сред буков клонак,
аз смуквам лулата
с дъх мокър на сняг

и някаква нота
в мен звънва тогаз:
каква ли в живота
следа имам аз?

Дали е сребриста
във слюден безкрай
и чиста ли писта
за други чертай?

Ех, криввал съм малка
край някой овраг,
по стръмното жалко
съм слизал в зигзаг,

но даже зигзага
е доста умел
и – взреш ли се – бяга
към същата цел,

и нека нататък
така да е пак
в остатъка кратък
от дългия бяг,

във който с години
вървя все натам …
Не, нямах причини
да чувствувам срам.

И седнал под бука
на влажния мъх,
аз смуквах мундщука
с приятния дъх

на сняг и на нещо,
с което за ден
по някаква грешка
съм бил разделен,

и скрито било е
под гниещ листак,
и ей го, пак мое,
намерено пак!

Секс игри

Не можеш да устоиш на това, което не можеш да притежаваш!

Валери Петров – За разните видове дъжд

Дъжд! Ужким е все Н₂О от небето,
но веднъж като арфа ти звъни във сърцето
и измива града по химически начин;
а пък друг път е тъй безнадежден и мрачен,
че би искал да трае пет седмици той
и потоп да настане и не ти да си Ной;
а друг път е смесен и какви му са дозите,
зависи безспорно от метеоролозите.

Дъжд.
Дъжд.
Дъжд.
Дъждът не е винаги един и същ.
Познати са хиляди видове дъжд!

Ах, да искаха тези метеоролози
да издават прогнози, че на този и този
ден от неделята дъждът вероятно
ще бъде свръхрадостен или точно обратно.
Би било хубаво, макар че, дали
ще излезем, щом тъжният дъжд завали,
или ще се крием от него по къщите,
резултатите май че ще бъдат все същите.

Дъжд.
Дъжд.
Дъжд.
Дъждът не е винаги един и същ.
Познати са хиляди видове дъжд!