Тильо Тилев – След края

Студена сивота
Подобно сън
И дъжд

И самота
Една октава над дъжда

Камелия Кондова – Защото много бързо те живях..

Защото много бързо те живях.
Почти без дъх и със припряни пръсти.
В неподходящо време – и от страх,
че щом е подходящо – ще е късно.
Защото със затворени очи
нагазих във библейските пейзажи.
И всичко, дето дълго се мълчи,
поисках като гръм да го разкажа.
И не от приказливост, а от страх,
че просто утре може да не съмне.
Разказах го.Прости,че не видях
слушателя – един овъглен дънер.

Дамян Дамянов – Маргарита

Тя беше първото момиче!
Тя беше първата мечта!
Тя беше първото „Обичам!“.
И първата въздишка – тя!
Една разкошна Маргарита,
Родена с името на цвят,
създадена, за да накити
и без туй този китен свят.
Как я обичах, как предричах
чрез евтиния номер стар:
„обича ме“ – „не ме обича“ –
изкъсвах толкова листа,
съсипвах толкоз маргаритки –
цветя невинни и добри!
А тя под русите си плитки
не ме поглеждаше дори.
„Да“ – „Не“, „Да“ – „Не“ – аз късах, смятах
откъснатите листица.
И побеляваха земята,
косите, нашите сърца…

… Случайно скоро пак видях я:
ах, боже мой, какъв поврат!
Как бе възможно да увяхне
жената с името на цвят.
Напразно с поглед тъжен търсех
цветчето, плитчиците в кръг.
Листата някой бе откъснал.
Останал беше само стрък.

Стефан Цанев – Всеки ден правя открития

Откривам нещо ново в гласа ти.
Откривам нещо ново в очите ти.
В походката,
в движението на пръстите.
Ново е всяко твое докосване.
Ново е всяко твое отсъствие.
Ново е всяко твое идване.
И всеки ден те откривам отново.
Всеки ден ставаш по-хубава.
Всеки ден те обичам повече –
защото ставаш все по-хубава,
защото те откривам отново.

И в полунощ, когато се разделят ръцете ни,
и в полунощ. когато се преръщат мислите ни –
аз те изучавам внимателно
и тайно се моля в себе си –
за тебе се моля
и за себе си:
– Изменяй се!
– Изменяй се!

Ще престана да те обичам,
щом престана да те откривам.

Веселин Ханчев – ПОСВЕЩЕНИЕ

За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори.
Пресътвори ги ти като лозата,
затворила пространствата в зърна,
като дървото в плод, като пчелата,
създала мед от пръст и светлина;
като жената стенеща, в която
по-траен образ дири любовта,
като земята връщаща богато
и облаци, и птици, и листа.
О, трябва всяка вещ да се изстрада,
повторно всяка вещ да се роди
и всеки образ, който в теб попада,
да свети с блясък непознат преди,
и мислите да правят в тебе рани,
мъчително и дълго да тежат
и всяка мисъл в тебе да остане
като зарастнал белег в твойта плът.
Как иначе това, което вземаш,
стократно оплодено ще дадеш
в горещи багри, в щик или поема,
в космичен полет и в чугунна пещ?
Как то ще стане дирене сурово
и кратък залез, и другарска реч,
и падане, и ставане отново,
и тръгване отново надалеч,
и ласка по косата и засада,
и хоризонти с мамещи звезди?
О, трябва този свят да се изстрада,
повторно трябва в теб да се роди
и всяка вещ и образ покрай тебе
сърцето твое да пресътвори,
за да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори.

Шарл Бодлер – Скърбите на Луната

Луната тая нощ е толкова блажена-
красавица, която мечтае сред алков
и докато заспи от ласки изтощена,
гръдта си гола милва с безмислена любов.

На мекото легло сред облачни дантели
блажено се отпуска и в страст потръпва тя,
с блуждаещ взор следи виденията бели,
които сред лазура растат като цветя

И щом над този свят, над скуката безкрайна
отрони тя сълза, издала скъпа тайна,
Поетът неспокоен, с нощта във вечен спор,

я взема с трепет плах-безцветна и горчива-
и като бисер скъп в сърцето си я скрива-
далече от лъчите на слънчевия взор.

Шарл Кро – Имаше едно време…

Имаше едно време голяма бяла стена – гола, гола, гола.
До нея стълба – висока, висока, висока,
а на земята – чироз, сух, сух, сух.
Човекът дойде и донесе чук, канап и гвоздей – остър, остър, остър.
Качи се на стълбата – високата, високата, високата,
и чук, чук, чук, закова гвоздея – острия, острия, острия,
на стената – голата, голата, голата.
Завърза за гвоздея канапа – дългия, дългия, дългия,
а за канапа чироза – сухия, сухия, сухия.
Взе си стълбата и си отиде някъде надалеч, надалеч, надалеч.
И оттогава чирозът – сух, сух, сух,
на края на онзи канап – дълъг, дълъг, дълъг,
съвсем бавно си се люлее – люш, люш, люш.
На това място актьорът направи кратка пауза и продължи:
Аз съчиних тази песничка – простичка, простичка, простичка,
за да забавлявам децата – малките, малките, малките,
и да вбесявам хората – сериозните, сериозните, сериозните!

превод: Стефан Гечев

Пейо Яворов – Две хубави очи

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; – музика – лъчи
Не искат и не обещават те…
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях –
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли…
Не искат и не обещават те! –
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете…

Стайнбек – На изток от рая

Малко са ония, които по рождение са жени. Абра притежава и хубостта на жената, и куража, и силата, и мъдростта. Знае нещата и ги приема.

Обзалагам се, че тя не може да бъде нито дребнава, нито нечестна, нито дори суетна, освен ако не би искала да се накичи със суетност..

Артуро Коркуера – Любовниците

…
Докато вървиш
из паркове и градини
само за да целува ходилата ти
есента съблича своите дървета
само за да целува ходилата ти.

Есента те обича като мен
с безброй очи
и като мен
копнее да те
разсъблече като дърветата.
…