Никола Вапцаров – Пролет /Антология/

Отвънка ухае на люляк,
отвънка е синьо небе.
Приятелю, птиците чу ли?
Отвънка е пролет! Здравей!

Дори през бензинните пари,
през пласт от стоманни ята
тя иде. Вратите разтваряй
и бодър срещни пролетта.

Тя иде с реките, които
събират сребристия сняг,
тя идва със бой канонаден,
разбива простора мъглив.

Тя пита: „Стоиш ли на поста?
Не клюмна ли вече глава?“
И после те грабва и носи
на своите светли крила.

В очите ти пламват пожари,
кръвта ти немирно шуми.
Пред тебе светът се разтваря,
разтварят се слънчеви дни.

Ти имаш любима? – Обичай!
Ти вярваш в живота? – Добре!
Подай си ръката челична –
отвънка е пролет! Здравей!

Маргарит Минков – Слънцето, което си измислих

Слънцето, което си измислих, се усмихва, седнало до мене.
Любовта, която ме измисли, ми остави няколко смокини.

Истината, дето ни измисли, вае цвете в тъмната градина.
Мисълта, която ще измислим, ще ни скрие от дъжда напролет.

Лошото, което ще забравим, ще поплаква тихичко на двора.
Вчерашният ден, ако забравим, утре ще почуква на стъклото.

Хубавото, ако го запомним — ето ти във ъгъла пиано,
и минава някой и присяда и просвирва няколко акорда,
а отвън се спира костенурка, да послуша и да си отиде.

Шарл Кро – Имаше едно време…

Имаше едно време голяма бяла стена – гола, гола, гола.
До нея стълба – висока, висока, висока,
а на земята – чироз, сух, сух, сух.
Човекът дойде и донесе чук, канап и гвоздей – остър, остър, остър.
Качи се на стълбата – високата, високата, високата,
и чук, чук, чук, закова гвоздея – острия, острия, острия,
на стената – голата, голата, голата.
Завърза за гвоздея канапа – дългия, дългия, дългия,
а за канапа чироза – сухия, сухия, сухия.
Взе си стълбата и си отиде някъде надалеч, надалеч, надалеч.
И оттогава чирозът – сух, сух, сух,
на края на онзи канап – дълъг, дълъг, дълъг,
съвсем бавно си се люлее – люш, люш, люш.
На това място актьорът направи кратка пауза и продължи:
Аз съчиних тази песничка – простичка, простичка, простичка,
за да забавлявам децата – малките, малките, малките,
и да вбесявам хората – сериозните, сериозните, сериозните!

превод: Стефан Гечев