Тильо Тилев – Модуси

Смолист фенер. Мъгла
Мастилени петна. Петна от нефт.
И студ,
и страх,
и тишина…

След битката за слава
започва битката за хляб.

Обезумели биволи – по билото,
по белите полета на нощта
оплождат черната ти скръб,
Българийо …

Тильо Тилев – Джин с тоник

Сбогуване безкрайно –
разточителство на вечници:
аз, скъперникът,
и ти – с благословените уста,
в мъглицата на думите,
в началото на есента …

Тильо Тилев – Отдалечаване ІІ

Секне ли дъхът на твоето очакване
ще се отдръпнеш зад прозореца
студен и гол
Ще светят мъртвите листа
вперили безименни очи
във нищото
А ти ще избудуваш дълги нощи
ще разговаряш сам
за всички ще си никой
докато в теб не разцъфти
една-едничка дума
измолена от нечии очи

Тильо Тилев – Черно стихотворение

Черен смях –
в очите на смъртта, в очите на живота –
черен смях.
Черно слънце свети над родината,
в черно ходят облаците бели,
черна клонка е прорастла в мене,
черни думи са листата й зелени.

Тильо Тилев – Любов

Аз искам изгрева да видя …
… искам изгрева да видя …
… изгрева да видя …
… да видя …
… виждам теб …
… тебе виждам само …
… само тебе виждам във вселената …
… вселената си виждам в тебе …
… в тебе, мое слънце изгряващо …
… изгряващо слънце мое …
… моето слънце си Ти.

Тильо Тилев – Пасторал

Къщи и улисан дим над тях –
в себе си застинал свят …

Но пробужда се градчето
от внезапен грак на врани.
И сякаш с пиктограми –
изрисувана и зрима,
проявява се в небето
думичката
з
и
м
а

Тильо Тилев – Зодия риби

Кротко капе тишина от тъмното
и трупа, трупа, трупа …
Място, подходящо за трупове.
А една малка душичка, като тая в цигулката,
звънва, звънка, опитва някаква мелодийка.
Безсмислено … толкова безсмислено,
че ми идва да се изхиля,
да избълбукам живота си
като мехурче от блатното дъно
И тогава? …
Да спя, да заспя в оня сън,
в
който
още
няма
чудовища …

Тильо Тилев – Скепсис

След три години скитане из себе си,
след три години, от които две –
в подземието, в парижките потайности …
… и 42 преди това – различни …
… останах мрачен тип.
С брада на бард,
с уста на статуя –
крача върху себе си
и храча …
д
у
м
и
т
е

Тильо Тилев – През пръстите ни …

През пръстите ни пясъчният часовник на брега
преся отредените зрънца на лятото.

Разделихме се –
с белези в душата, без следи по тялото.

Сега в твоите думи се взирам,
като търсач на злато, надвесен над пълната делва.

Ние сме два облака, заредени с електричество.
И скоро мълнията ще последва…

Тильо Тилев – Самота ІІІ

Странен свят – страх и устни.

Животът-
хербарийно зелено.

И само ангелите сини
зоват
с тръби от злато …

Но е рано …
Рано?
Рано е! …
Все още – недостатъчно сам,
недостатъчно ничий,
недостатъчно никой,
в този
свят.