Amelia Ekhart – Διαλεκτική

не виждаш ли

нямат значение
думите пречупили решетките
и погледите сплетени отвъд

количествените натрупвания
нe могат да преминат
в качествени изменения

щом ти се иска да изкрещиш
“ела отново” при всяко мое идване
заради стъпките на моето отсъствие

08.03.2010

Мария Донева – Миглите пресяват гледките…

Миглите пресяват гледките.
Даже кожата избира
до кого да се допре.
Нещо почва. Друго спира.
И така е най-добре.

Габриел Гарсия Маркес – 13 фрази за живота

1. Обичам те, не затова какъв си ти, а за това какъв съм аз, когато съм до теб.

2. Никой не заслужава да лееш сълзи за него, а този който заслужава това, никога няма да те разплаче.

3. Само защото някой не те обича, както на теб ти се иска, не значи, че не те обича от все сърце.

4. Истински приятел е този, който ти подава ръка и докосва сърцето ти.

5. Най-много ти липсва този, който е до теб, но ти знаеш, че никога няма да е твой.

6. Никога не се разделяй с усмивката си, дори и когато ти е тъжно, … откъде да знаеш, може някой в тоз момент да се влюби в нея.

7. За света ти може да си един човек, но за един човек може да си целия свят.

8. Не си губи времето с човек, на когото му е все едно дали си до него..

9. Може би Бог иска да срещнеш няколко неподходящи личности, преди да срещнеш човека за теб, за да бъдеш на ясно със себе си.

10. Не плачи, когато всичко свърши, усмихни се, че нещо ти се е случило.

11. Винаги ще има хора, които ще те нараняват, но, за всеки случай, трябва да продължиш да вярваш в хората.

12. Стани по-добър човек, и гледай да си наясно със себе си, преди да срещнеш някого с надеждата, че той ще разбере що за човек си ти.

13. Не си давай много-много зор, най-хубавите работи се случват, когато най-малко ги очакваш.

Джини Томпсън – Тъга по твоето лице

След приказката
когато си потънал в сън
аз лежа близо до твоето лице и гледам
как мъжът, в когото ще се превърнеш
влиза в теб,
и си представям как тази красота
ще причини болка някому.
Мисля как
краката и ръцете ще се удължат,
кожата ще загрубее, брадата ще порасне,
докато, когато очите ти се отворят отново,
там ще бъде друга жена,
която те гледа отблизо
и тя ще се усмихне

и ти ще се усмихнеш като посегнеш към нея
без да те е грижа
откога не си спал.

Превод: Катерина Стойкова Клемър

Красимир Едрев – Малко

Жестокостта
е преди всичко
точност.

ИЗ “44″

Йовко Ламбрев – Завръщане

Нощта вали
със капки мрак,
отронени
от вихърa на времето –
палачът
на прогизналите ми
от влага спомени.
Нощта вали,
звездите плачат.

На пълнолунна светлина
съзирам сенките
на петилетното си мълчаливо бродене.
Безбройно много са
и хладни са
отломките
на отегчително-жестоките ми роли.

Нощта вали –
поройно и свирепо
със влагата на минали виелици
и прерисува тихо –
с лунен шепот
чудовища,
русалки,
преживелици.

В които моите молитви премълчавах,
опитвайки се
да опазя себе си,
а всъщност драматично пресъздавах
едни и същи
сиво-скучни гръмотевици.

Нощта вали,
но моите копнежи не отмива.
Не знам
кое от тях сега е грях.
Завърнах се.
При себе си отивам.
Не бях на себе си.
Не бях.

1 Декември 2001
гр. Пловдив

Мартин Колев – Молитва за дивите по душа

„Нямаме пари, скъпа
но имаме дъжд“
той ще ни пази от тълпата
в дъжд ще отглеждаме децата си
Нямаме дом, скъпа
но имаме приятели
в стаята му звучи блус
а нейната котка ни мрази
с малко помощ от тези приятели
няма изпуснати влакове
ще спим по гарите
с лека вечеря и леки жени
ще се будим под мостове
ще се будим под слънцето
и само слънце ни е нужно
за да въртим света си
върти се в кръг около мен
щом тъй и тъй си нямаме Буда
ще закусваме от поезия
ако има кой да чете
иначе ще закусваме музика
истинска музика, скъпа
днес тя е евтина като лека жена
Ще слушаме „Томи“
на запалена свещ
и ще се молим за няколко изгрева
не за пари
не че имаме, скъпа
но имаме сърца
те отброяват колко струва всичко
според моето нямаш цена
Утре е Страшният съд
утре слънцето ще избухне
утре е за цветя
ние нямаме утре
Вчера рокът умря
вчера Джанис умря
вчера Джими умря
вчера баба умря
вчера е за цветя
и ние нямаме вчера
колкото книги и плочи
да сложиш в багажника
Нямаме бъдеще, скъпа
но имаме днес
just one caress
from you and I`m blessed
днес ще молим за прошка
днес ще даваме щастие
и днес ще живеем за днес
Нямаме пари, скъпа
но имаме сняг
и да пикаеш в снега
няма цена
няма пари, а ни трябват
за цигари и Cola
за последен концерт
за билети до Рая
но ще ти го покажа
Нямаме пари за бельо
но ние сме млади, нали
още сме млади
ще слушаме Харви
на запалени фарове
и ще се молим
за дивите по сърце
Нямаме пари, скъпа
имаме само себе си
стягай багажа си
и бъди само себе си!

Кирил Кадийски – Душата зъзне

ДУШАТА ЗЪЗНЕ. В своя ъгъл се е свила.
Дъжда като тръстикова завеса ти
разтваряш и се вмъкваш в тъмните врати
на някой спомен. Най-надеждната закрила.

… Над облото кубе политнал кръст лъщи –
кама в гърдата на жена изневерила.
Не стига ли, че губим неусетно сила,
увереност и ум, и своите черти?…

Додето някой порив като вятър свеж
сърцето ти разлисти и се понесеш
с линейка – срещу хоризонта… А душата –

сигнал към светове отвъдни – излети,
за да се върне по-самотна, да пищи,
видяла, че те няма вече на земята.

Добромир Тонев – Почти ода

Отделяме се от живота, както пепелта от въглена,
а после зъзнем емоционално;
ако създаваме поезия – тя става стъклена,
ако извайваме стъкло – то не звъни кристално.

Добиваме усещане, че не живеем себе си,
че ни живее някой друг, но лошо ни живее.
Да се огледаме добре, защото във съседство
гори живот, докато ние тлеем.

Потта на селянина светва още в тъмно,
магарето тържествено му пее ода;
като пастир, излегнат върху стръмното,
градът ни кашля с няколко завода…

Добро със зло, красиво с грозно
от векове се разминават, поздравявайки се дружески.
Защо тогаз възпяваме отделно розата,
отделно нейните бодли? Кое ни е по-нужно?

Бих изкрещял: „Здравей, живот!“, но е безсмислено –
кой влюбен е крещял на другия в ухото.
И вгледан в тия мъртви бели листи,
аз се уча да разчитам черновите на живота.

Кристин Димитрова – Днес

Денят започна нормално:
метеоролозите вещаеха слънчево време,
журналистите – криза по върховете, а теолозите –
апокалипсис. Аз пък се надявах
да свърша нещо полезно.

Вечерта си дойде нормално:
времето се състоя, апокалипсисът – не
и всичко друго премина
някак си по средата.