Чужда · всемир · поезия

Фьодор Тютчев – Вечер

Като че жерави прелитат,
далечният камбанен звън
повея тихо над горите
и в звучни листи спря за сън…

Като море през май разляно
блести и не трепти денят,
и сенки бързо и смълчано
из тихите поля пълзят…