Йовко Ламбрев – Завръщане

Нощта вали
със капки мрак,
отронени
от вихърa на времето –
палачът
на прогизналите ми
от влага спомени.
Нощта вали,
звездите плачат.

На пълнолунна светлина
съзирам сенките
на петилетното си мълчаливо бродене.
Безбройно много са
и хладни са
отломките
на отегчително-жестоките ми роли.

Нощта вали –
поройно и свирепо
със влагата на минали виелици
и прерисува тихо –
с лунен шепот
чудовища,
русалки,
преживелици.

В които моите молитви премълчавах,
опитвайки се
да опазя себе си,
а всъщност драматично пресъздавах
едни и същи
сиво-скучни гръмотевици.

Нощта вали,
но моите копнежи не отмива.
Не знам
кое от тях сега е грях.
Завърнах се.
При себе си отивам.
Не бях на себе си.
Не бях.

1 Декември 2001
гр. Пловдив

Пеньо Пенев – Откровение

Натежал е на дните простора,
накипял от безпътни мъгли…
И сърцето, преляло от горест,
ме боли, ме боли, ме боли…

Кой ще чуе? Защо да говоря?
За вас чужда е мойта тъга…
Но ще чакам врата да отворят…
Докога… Докога… Докога?…

Като друмник бездомен в умора
спирам тук, път изходил голям…
Отворете ми, милички хора!
Аз съм сам!… Аз съм сам!… Аз съм сам!

Нямам нищичко. Само неволя!
Но аз няма да ви огорча…
Кротко в ъгъла седнал на стола
ще мълча… ще мълча, ще мълча!

Всеки път има край и начало,
дъжд заплиска ли – ще превали.
А сърцето, от мъка преляло,
няма никога да отболи…

Kansas – Dust in the Wind

I close my eyes, only for a moment, and the moment’s gone
All my dreams, pass before my eyes, a curiosity
Dust in the wind, all they are is dust in the wind.
Same old song, just a drop of water in an endless sea
All we do, crumbles to the ground, though we refuse to see

Dust in the wind, all we are is dust in the wind

[Now] Don’t hang on, nothing lasts forever but the earth and sky
It slips away, and all your money won’t another minute buy.

Dust in the wind, all we are is dust in the wind
Dust in the wind, everything is dust in the wind.

Жак Превер – Ключът

– За нощта цяла
или само за миг? –
пита хазяйката,
докато подава ключа.
– Завинаги! – отговаря жената,
а мъжът плаща цената
и взима ключа за вратата.
Двамата се качват
един етаж по-горе засмени.
– Бедните нещастници,
може би тук ще сложат края си –
промълвява хазяйката с очи насълзени –
а моите чаршафи ще свършат и те,
целите окървавени.

Превод: LeeAnn