Липсвах ли ти?
Не съм ти писала отдавна, но някак загубих думите ..
Да, зная какво ще кажеш и ще си прав .. но ето, Страннико, пиша ти .. намирам ги, намирам и себе си с тях – част по част и сглобявам пъзела отново
Върнах се и искам да ти разкажа, може ли? Знаеш, обичам да си мълча с тебе, но се и разтварям в тези наши безмълвни “разговори” .. с тебе, чрез тебе .. със себе си ..
Беше безумно лято, Страннико, мое лято, непреминало още, но вдълбало се във времето ми. Лято, море и бриз – топлина, разлята и обветрена ..нищо повече, но достатъчно, за да се пропука онази, срастнала се с обвивката и обковала същността ми, маска
Имаше бряг и камъни .. обичам камъни, знаеш .. и жарава с ухание на минало, себеоткриване и вяра ..
Знаеш колко е трудно, граничещо с невъзможност дори, да се оставя да бъда слаба и каква необходимост изпитвам от това .. искам да бъда завладяна, отново и отново, да съм някъде, където мога да съм си аз – с всичките си слабости, крехкост и да не е необходимо да прикривам същността или пък болката си .. През тези няколко дни ме откри възможността да се случи .. А мен ме е страх, разбираш ли – не зная дали ще се позная и ще успея да се намеря през времето, което ме пречупи ..
Знаеш разхвърляна съм в мислите си ..
Всъщност исках да ти разкажа за един бряг и кристална вода, в която се потопих и която извлече всичката нелепост, затлачила ежедневието ми и ме остави потънала в негА, в безвремие .. унасях се и заспивах, носена от нея .. а тя, тя беше топла, като утроба
За един бряг, на който някой беше стъкнал огън .. само за мен..
А този някой, Страннико, се чувства удобно в кожата си, не сваля звезди, защото е излишно, обикновено … и недостатъчно, той подарява морето и жарта, нощта и утрото и всичкото това само с една усмивка, която засиява от това, че си там .. създава собствена атмосфера около си и увлича в нея, предпазвайки от .. всичко, изръгвайки ноктите на миналото ..
Странно е усещането от това и е прекрасно, Страннико …
“Благодаря ти!
Защото ми пишеш, защото си ти, отново ти, защото ме усмихна.
Разкажи ми още, моля”