Дамян Дамянов – Не си отивай!

Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят ! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас ?
Ще викаш ти – гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викове, в зов: „Ела! Ела!“
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече няма глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път…
Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!

Валентина Спиридонова – Зимна история

Там нейде из знойния север
скрила се в нощния мрак
девойка невероятно красива
върви към заледения бряг.

Малки стъпки в снега тя оставя
бърза, не поглежда назад
там минало страшно я дебне,
а пред нея безкрайния свят.

Тя върви, но брега е далече
студът е тялото сковал,
но в душата гори като в печка,
с надежда подклаждана жар.

Всяка стъпка я води към края,
всяка стъпка убива живот,
всеки лъч светлина и надежда
с всяка стъпка изчезват без зов.

Там нейде из знойния север
с изгрева се разнесе мълва,
че девойка невероятно красива
замръзнала снощи в снега.

Оскар Уайлд – Портретът на Дориан Грей

„Може да простим на някого, че е създал нещо полезно, стига сам да не започне да се възхищава от него. Единственото извинение за оня, който е създал нещо безполезно, е неговото безгранично възхищение от собствената му творба. Изкуството е напълно безсмислено.“

„Всяко влияние е безнравствено, напълно безнравствено от гледна точка на науката.
— Защо?
— Защото да влияеш на някого, означава да се вселиш в душата му собствената си душа. Той вече не мисли със собствените си мисли и не изгаря от собствените си страсти. Добродетелите му престават да бъдат негови. Пороците му, ако изобщо съществуват пороци, са заимствани. Той става ехо на чужда песен, изпълнител на роля, която не е била написана за него. Целта на живота е самоизявата. Всеки от нас живее на този свят, за да изрази в цялата й пълнота своята същност. В наши дни, обаче, хората се страхуват от самите себе си. Те забравиха най-висшето от всички задължения — задължението към себе си. Не може да се отрече, че всички са милосърдни. Хранят гладния, обличат бедняка. Собствените им души, обаче, търпят глад и студ. Ние, хората, загубихме смелостта си, а може би и никога не сме я притежавали. Страхът от обществото, който лежи в основата на морала, и страхът от Бога, който всъщност е тайната на религията, са двете начала, които ни ръководят. И все пак…“

„И най-смелият от нас, обаче, се страхува от себе си. Самоосакатяването на дивака се е съхранило днес в трагическата отживелица, наречена самограничение, която хвърля тъмна сянка над нашия живот. Ние сме наказани заради нашите самоограничения. Всеки порив, който се стараем да сподавим, продължава да стои в съзнанието ни и да го трови. Тялото греши и веднага се избавя от влечението към греха, тъй като задоволяването на желанието е един вид пречистване. След това остава само споменът за наслаждението или изтънченото удоволствие от разкаянието. Единственият начин да се отървем от изкушението, е да му се подчиним. Противопоставим ли му се, душата започва да се стреми към онова, което й се струва нечестиво и престъпно благодарение на противоестествените закони, които сами сме си измислили. Казано е, че най-големите събития на света се творят в мозъка. По същия начин в мозъка и единствено в мозъка възникват и най-големите грехове на този свят…“

„Да, това е една от най-големите тайни на живота: умението да лекуваш душата си с преживявания и да оставиш душата ти да те лекува от преживяванията.“

„Единствената разлика между прищявката и вечната любов е, че прищявката продължава по – дълго, защото жените казват „Завинаги““

„Да си естествен е поза, която дразни хората повече от всички други“

„Притежавате най – великолепната красота на младостта, а младостта е единствената ценност, която си заслужава да се притежава“

„Мъжете се женят от скука, а жените от любопитство. И едните и другите накрая остават разочаровани.“

„Никоя жена не може да бъде интелигентна. Жените са декоративен пол. Никога нямат какво да кажат, но го казват очарователно. Те олицетворяват тържеството на материята над мисълта, както ние олицетворяваме тържеството на мисълта над морала“

„Опитът няма никаква стойност. Това е само названието, което хората дават на своите грешки“

„Всички пътища свършват на едно място – Разочарованието“

Хариет Стоу

„Най-горчивите сълзи, изплакани над гробовете са за думи неизречени и дела неизвършени. „

Владимир Башев – Обещание

Не помня беше ли красива.
Понякога
от близостта
очите губят свойта сила
да виждат видими неща.
Аз само те усещах
в тънки
и доверчиви рамена,
погубвах
устните ти звънки,
приемах
твойта топлина
и две извити
две горещи
ръце,
родени за криле,
трепереха мойте плещи
и обещаваха небе.

и още едно

Александър Иванов

…това е всичко, бармане,

останалото са душите ни, но те отдавна са

продадени на сатаната

не можем да платим с тях изпитото…

Александър Иванов – Параноя

независимо от всичко
аз се страхувам сега
всеки ден всяка година всъщност
все повече и
повече:

страхувам се от миналото
страхувам се от бъдещето
страхувам се от амбициите
страхувам се от смеха
страхувам се от тишината
страхувам се от себе си
страхувам се от останалите
страхувам се от въображението си
страхувам се от неродените ни деца
страхувам се от дългите криви сенки нощем
страхувам се от слънцето
страхувам се от дългия живот
страхувам се от краткия живот
страхувам се от лудостта
страхувам се от всички тия ножове в кухнята
страхувам се от всички ръбове
на всички високи тераси
страхувам се от бездънието на бутилките
страхувам се от плача й насън
страхувам се от проклятието на
това умиращо цвете
което все забравях да поливам
страхувам се от любовта
страхувам се от успеха
страхувам се от писането си
страхувам се от двуличието на думите
страхувам се от безсилието на
старостта

страхувам се от болните си помисли

страхувам се от това че се страхувам

страхувам се от онзи последен ден или
нощ
когато всичко ще реши
да използва своя-еднопосочен-билет-за-
никъде…

Артур Рембо – Впечатление

През сини летни вечери ще бродя по пътеки,
Ще газя, боден от жита, по ситната трева:
Ще чувствам аз свежестта на свойте стъпки леки,
Ще къпе волно вятърът там моята глава.

Ще бродя сам, безсмислено безгрижие понесъл,
Но ще залей любов без край духа с руменина,
И ще отмина аз далеч – като скиталец весел, –
Далеч, далеч в природата – щастлив като с жена.

Iced Earth – Blessed Are You

Pure ambition burns in me
It’s a beast, never to be tamed
And the only peace I can find
Is when I’m here with you
You are the ones that keep me high
You are the ones for which I’ll die
Forever we will be
Standing tall, side by side
We’re the children of the night

[chorus]
Blessed are you
Blessed am I
Children of the night

So this song is for all of you
By my side, through and through
We’ll roam that world true and free
Feeding you the inner beast
You are the ones that keep me high
You are the ones for which I’ll die
Forever we will be
Standing tall, side by side
We’re children of the night

Blessed are you
Blessed am I
Children of the night

The storm we ride
Side by side
You keep me high
For you I’ll die
Through the storm we ride

Шофьор на Такси

„Някой ден ще се изсипе истински дъжд и ще измие всичкия боклук от улиците. „