Стефан Цанев – Молитва към Анна

Ела на гроба ми, мини със пръсти
по буквите на името ми върху кръста,
постой минута – две, мисли за своето начало
и ще възкръсна аз с душа и тяло,
ще бъда жив минута-две, а може ден –
докато мислиш ти за мен.

Стефан Цанев – Всеки ден правя открития

Откривам нещо ново в гласа ти.
Откривам нещо ново в очите ти.
В походката,
в движението на пръстите.
Ново е всяко твое докосване.
Ново е всяко твое отсъствие.
Ново е всяко твое идване.
И всеки ден те откривам отново.
Всеки ден ставаш по-хубава.
Всеки ден те обичам повече –
защото ставаш все по-хубава,
защото те откривам отново.

И в полунощ, когато се разделят ръцете ни,
и в полунощ. когато се преръщат мислите ни –
аз те изучавам внимателно
и тайно се моля в себе си –
за тебе се моля
и за себе си:
– Изменяй се!
– Изменяй се!

Ще престана да те обичам,
щом престана да те откривам.

Стефан Цанев – Везни

Тази вечер ще си легнеш рано,
но до късно няма да заспиш.
Дълго ще разчиташ по тавана
туй, което трябва да решиш.
Ще се ровиш в спомени и дати,
ще възкръсваш трепети и дни
и ще трупаш мълком във блюдата
на сърдечните везни:
радостта – и първото страдание,
верността – и нейните въжа,
ласките – и първата досада,
клетвите – и първата лъжа.
Ще претегляш, ще сравняваш скритом
устните ми с нечия уста,
нечии очи – с очите ми,
силата – със нежността…
После ще объркаш всичко и наслуки
ще запълваш слепите блюда:
ще поставиш любовта при скуката,
навика – при любовта…
Страшно ще ти е да се събудиш –
по-добре е да не спиш:
да си идеш – ще ти бъде трудно,
да се върнеш – ще се унижиш.

Стефан Цанев – Носете си новите дрехи, момчета!

Не казвайте утре ще бъдем красиви!
Не казвайте утре ще бъдем щастливи!
Не казвайте утре ще бъдем, ще бъдем…
Ще обичаме утре,
утре ще бъда любим.
Носете си новите дрехи, момчета!
Падаме, както ходим, умираме, както спим.

Не казвайте утре ще почнем голямото,
днес да спечелим пари за прехраната.
Не казвайте утре ще бъдем честни!
Днес тихичко ще се проврем…
Носете си новите дрехи, момчета
Ходейки падаме, сънувайки мрем.

Не казвайте утре със вик на площада
ще кажа истината, после – на клада!
На клада, но утре, а днес потърпете.
Днес се налага да премълчим.
Носете си новите дрехи, момчета
Падаме, както ходим.
Умираме, както спим.