Българска · поезия · философски

Матей Шопкин – Виновност

Виновен съм. Пред тебе съм виновен
За всички тъжни мисли и неща:
За твоя ден от мойта нощ отровен,
За твойта нощ, за мойта самота;
За твоя страх, за кратките въпроси,
Останали без отговор от мен.
Виновен съм!… Утеха ли ти носи
Това, че съм до болка откровен?
Не мога нищо друго да направя:
Самото време в моя дух тръби.
Виновен съм пред тебе. Но оставам
Такъв, какъвто трябва може би.

Българска · всемир · мои любими · поезия

Матей Шопкин – Живей!

Живей, когато имаш всичко-
или от всичко си лишен-
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в техен плен.

Живей, когато ти се плаче-
или от плач си отвратен-
от бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден.

Живей с умората на всеки,
сънувай неговия сън,
и ако всичко си отрекъл-
повикай Слънцето отвън.

Живей, дори да си измамен
от собствената си съдба,
и вместо да усетиш рамо-
усещаш нечий нож в гърба.

Живей за всичко, а когато
животът вече изгори-
вдигни се пак и без остатък
останките му събери.

Живей! И всяка адска жега
с капчукова вода полей!
Дори да ти коват ковчега,
живей, Приятелю, живей!…