Българска · любовни · мои любими · поезия

Стефан Кръстев – Забравям, че ме има…

И съм перо,
потапяно в топлата рана на желанието,
в мастилницата на природата дълбоко потапяно,
и ангелска ръка преписва с мен
на всичките
живи и мъртви езици
и с всичките живи и мъртви езици
„Песен на песните“
по твоето тяло…

прегръщам те,
забравям, че ме има…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s