Здравей, чаша! Ний пак сме сами!
От кръвта ми по-скъпо и мило –
в тебе слънчево чудо шуми,
скръбно образа мой отразило…
Няма топлите черни очи…
Празна крайната маса остава!
Не тъгувай, сърце… замълчи!
Нищо пулса ти не заслужава!
Моя „Тъжна неделя“, ридай!…
Вечер моя, черней като гарван!
За мен всяко начало е край –
не зова… не очаквам… не вярвам!.
Надалеч ще заглъхна без вест
като твоята песен, Лозане!
Надалеч ще замина злочест,
само орехът тук ще остане…
Няма истина!… Няма лъжа! –
Тежи само небе свечерено.
Нито се радвам, нито тъжа –
тишина… самота… и студено.
Open your heart, I'm coming home 
poznavam 4oveka ,sedql na edin 4in s poeta.na edno tefter4e postoqnno e pi6el stihove.u4itela mu po matematika go karal da recitira .idval e v moeto rodno selo na gosti na asen razcvetnikov .seloto se kazva draganovo okr.v tarnovo.tam sa rodeni i vladimir rusaliev i kamen zidarov .vsi4ki te sa izvestni poeti.penev e roden v dobromirka .minavala sam ot tam i si spomnih za ,,dobromirka sre6tni svoq sin…..“nqkoga mnogo go 4etqh i mu se vazhi6tavah ,no ve4e porasnah.znam 4e e piel mnogo.ni6to 4udno 4e taka svar6va givota mu.
Едно от най-силните произведения, изобщо в БГ поезията. Не всеки може да го разбере…